(Това не е каката за която иде реч в двете публикации, пак е от София, но е просто илюстрация, има хубави очи, хаха..)

Продължение на “Тротоарна любов”:

Хм, не я бях виждал мацката дълго време. Тази сутрин се разминахме на кръстовището на Гемето и Охридски. Абе хубавелка е, спор няма, ама една такава нещо начумерена, навъсена и както винаги забързана.. Перфектно би и седяла една чаровна усмивка, ама не би..

Да не би да изтрезнявам?! Да не би NLP-то да дава вече резултат?! Или по-скоро несъзнаваното има нужда от ново забавление, потрива ръце и следи зорко за следваща жертва, за която да се лепна като класически сопол - все пак като член на ОДФС 72+ трябва да си опазя деФствеността поне до 72 години Какво по-добро за целта от това да се лепваш за безнадеждни субекти за по година, две, че и три?

Може би това си ти?

Ако си мой тип, ако си обвързана сериозно и ако умееш да произнасяш правилно “Нека да бъдем само приятели!” си перфектен кандидат за тази позиция. Заплащането е добро под формата на множество комплименти, цветя, смях и лафче-чат. Побързай! Мястото е само едно и не се освобождава често! Успех

Отговаряшите на условията и решилите да кандидатстват могат да ползват формуляра по-долу..

Пролет е.

Мен не ме слуша главата.

Имам кофти предчувствие, че пак ще се случи поредната смешна глупост.

Понякога се изненадвам какви номера ми въртят моите дяволчета.. или пък, кой знае, по какви житейски криволичещи пътечки ме води моят Ангел-Пазител.. всъщност никога не знаеш предварително, преди нещата да се случат. Изненадвам се, наблюдавам и понякога се смея над себе си, понякога ми се плаче, понякога ми е просто празно отвътре. Ставам с годините все по-добър в прогнозирането кое от трите ще е, което обаче не ми пречи пак да се изненадвам.

Ставам сутрин, правя обичайните неща, тръгвам за работа, пеша.. вървя “нагоре” по булеварда към офиса, където работя и.. отскоро.. може би месец, но се е случвало и преди това, просто сега е по-често.. срещам едно момиче.

Красиво, тъничко, грациозно, високо около 170 см, с дълка коса, забързано, върви на отсрещния тротоар, в посока, обратна на моята.. и хваща маршрутка от едно от кръстовищата покрай, които минавам.. отивайки или на работа, или на лекции, знам ли.. Днес сутринта пак я видях. И това ми даде повод да го споделя и с вас.

Харесвам я, но какво от това? Усещам, че тя постепенно ще стане част от вътрешния ми живот (мисли, чувства, спомени, фантазии), лошо няма, романтичната тръпка понякога е в пъти по-интересна и възбуждаща от реалното познанство - имаме ли спор с това? - но цялата ситуация е смешна все пак.

Смешна, защото си мисля, че това е ситуация за времето на тинейджърските години, знам ли, инфантилно и силно мазохистично ми седи някак си..

На всичкото отгоре това момиче много прилича на едно друго - последното, което ме отряза и не пожела да има нещо общо с мен.. и аз пък да взема да въздишам по някаква нейна двойничка.. която дори не знае, че същестувам, хаха.. божеее, споделям с вас за да видите как работи щурият мозък на един застаряващ деФствен романтик.

Абсурдна ситуация, какво повече да ви кажа.

P.S. Мисля, да си купя скоро колело - може ли някой, който е в час - за разлика от мен - и живее изцяло в 21 век да ми каже дали, ако го взема бяло това ще навява асоциации за Принц на бял кон? Един вид да мина небрежно някоя сутрин покрай нея, да развъртя палаво гуми и да и намигна с едно “Ей, какичко, искаш ли да те повозя на рамката, м?!” :))

P.S. Добавено: извинявам се за тези добавки през няколко часа, но се присетих за още един въпрос, чийто отговор ме интересува.. по темата за романтиката.. за дамите.. кога последно са ви подарявали цветя? Имам предвид в контекста на темата за романтиката, моля да пропуснете 8 март и рождения ви ден, може би дори и Св. Валентин, защото тогава се очаква да сте получили поне цветя от любимия.. питам за непринуден, спонтанен жест, подарък просто ей така..

—

P.S. О, по темата, отделно от това по-горе, да споделя с вас едно клипче:

Научих за него от Svejo.net, цък тук.