За сайтовете за запознанства.
Нямам критично отношение към тях.
Ползвал съм ги с години. Такъв ми е бил периода.
Но преди месец и нещо се изтрих от абсолютно всички подобни сайтове. От всички значи от всички.
Имах профили в пет-шест такива сайта, макар че общо взето ползвах най-вече този в sladur.bg. Но и него го няма вече.

Пиша само в блога (тук), сайта и форума към него, и на още 2-3 места в нета, където съм разпознаваем по три причини, смятам:
- стил на писане;
- не пиша анонимно (или ако в началото съм го правил в няколко случая, рано или късно излизам от сянката) и обикновено винаги се подписвам по един и същ начин: или с името си, или с Вовата, Вов, Вовчо и някакви подобни вариации, или с ника си;
- не ползвам чужди снимки и е много малко вероятно, ако никът не е Hamaelleon (exactly!) това да съм аз!

Така че това не съм аз (виж скрийншота вдясно), нито пък ще съм аз, ако попаднете на подобни фалшиви профили с моя снимка. Ако случайно не сте ме виждали още как изглеждам, ето..

(Благодаря на приятелката модератор, която ме предупреди за този фалшив профил преди седмица и нещо; ако случайно и вие ме засечете някъде по такива сайтове, моля, пишете ми!)

Сайтовете за запознанства, разбира се, не обслужват целта, която е заложена в името им много отдавна. Не че не съм се запознавал с много свестни хора оттам, не че нямам приятели и то добри оттам - имам! Но като като цяло повечето хора все още ползват интернет и в частност тези сайтове, като място, където могат да избягат в някаква привидна анонимност, да сложат еди каква си маска, че и по повече от една, две.. и да живеят някакъв паралелен живот.

Това сериозно противоречи на моето схващане, че (за мен!) интернет не е още една реалност, а е само продължение на ежедневната; т.е аз не деля нещата на реални или виртуални, за мен това е част от един свят. На едното място да си един, а на другото - друг, за мен това си е вече странно. Макар и да е масово явление. Никога не съм си падал по масовките всъщност..

И като се има предвид, че нещата отиват по посока животът ни да се “виртуализира” все повече, представям си колко по-голям ще е хаоса в един свят от близкото бъдеще с още повече лъжи и маски от сегашното ни ежедневие. В последното поне имаш критерий за истинност в лицето на невербалната комуникация, докато към момента интернет предлага масово все още ограничен начин на контактуване..

Въртят ми се разни мисли в главата по темата за “анонимността в интернет”, попаднах тези дни на един статии в други блогове.. темата обаче е малко заплетена, та засега само това искам да споделя, а по-нататък - ще видим

—

Имате ли профил в някой “сайт за запознанства”? Имате ли снимки, лични, качени в нета? Крадат ли ги? Засичали ли сте свои виртуални дубльори, които се представят за вас? Какво правите в такъв случай? Какво мислите за анонимността в нета? Защо има такива сайтове, каква потребност обслужват? И т.н., въпросчета по темата..

#03.04: Това е архивирана публикация от стария блог.