След като разказах историята за speed dating в първата част и след това за пародията с агенцията за запознанства във втората, днес се връщам там, откъде започнах в неделя:
Преди две седмици, пак в неделя, ми хрумна една ( много тъпа ) идея.. да поканя разни готини мацки – познати във Facebook – на кафе/кино/театър/каквото-и-да-е-на-живо-да-е.
И така, защо смятам – post factum -, че идеята не беше особено смислена. Защото направих така, както обикновено правя: споделих абсолютно всичко. Повечето хора не харесват подобен тип прозрачност, убивало било романтиката, магичната атмосфера и ебеш ли му майката какво още там.. В смисъл, написах, че ще си избера 10-на готини мацки, които отговарят на 3 условия и ще ги поканя да излезем. Критериите бяха: да ги харесвам, да са single, да живеят в София. И тъй като това беше видимо за всички и тъй като – изненада, изненада – явно ме четат повече хора, от бройката, която участва активно в дискусиите и чатовете по стената ми във Facebook.. няколко мацки реагираха с въпроси от рода на “Аз кое номерче по ред съм”. Което – държа да подчертая – не беше целта на занятието и се извинявам, ако поради липсата на такт от моя страна е прозвучало сякаш поканите са безлични, произволни и напосоки. Уверявам ви, че е текла мисъл кога да поканя и кого не, и че всяка от поканените ми е по някакъв начин любима и e харесвана.. Както и да е, минало-заминало.
Та идеята ми хрумна в неделя и в понеделник директно си я приведох в ход. Три мацки вече ми бяха отказали, както писах във вчерашния пост.. и освен тях писах на още осем, т.е общо единадесет. Някои не отговориха… всъщност искам да се спра набързо на този момент. Искам да ви кажа, че по мое мнение митът, че мъжете са силен пол, а жените нежен, сигурно е въведен – особено последното – от жена! Само жена може така тъничко и манипулативно да твърди, че създание, сродно със змийското царство може да е нежно :D Наистина е по-дразнещо – поне за мен – да остана без отговор, отколкото да получа отрицателен такъв! Когато една жена ми каже “не” приемам, че “не”-то означава “не” ( да, да, знаем, че женското “не” не е като мъжкото ) и историята при-ключ-ва! Обаче като почне да ти мълчи като пън и очаква ти сам да се сетиш – според нея очевидно – е това, батенца, просто е ГРУБО. Жените са грубиянки! Точка :)
Сори за хейта, ама аз така си казвам нещата, както ги мисля и чувствам. Та получих няколко мълчаливи “не”-та, няколко учтиви, кратки и ясни “не”-та ( благодаря! ) и няколко разпъни-локум хлъзгави “не”-та.
Това, което ме стресна.. да, думата е стресна.. е, че четири мацки казаха “да”. Едната е в чужбина, така че за момента ще я изключим, но другите три.. напук на предишния ми опит да се класирам за среща на живо казаха “да”. Едната даже директно попита “кога?” – яко, да видиш ти. Не ме разбирайте погрешно.. аз не си повтарям като мантра “мацките не ме харесват, мацките не ме харесват”, а просто знам, че ме харесват, но по определен начин – и за определени цели – и затова се учудих на “да”-тата. В смисъл те не са глупави: някой ти казва, че те харесва, кани те да излезете.. очевидно е, че ми е през кура за киното.. значи кажеш ли “да” това не е като просто “да”, ако ме разбирате какво се опитвам да кажа.
След това еуфорията покрай Пълнолудието, което беше същата вечер на този понеделник премина и.. превъртаме лентата бързо две седмици напред до днес.. и?
И към днешна дата, с потвърденото желание от моя страна да се видя и с трите.. никоя от тях не се обади и както виждате седя и си губя времето да пиша тъпи постове в блога, вместо да се (по)хваля във фейса с кви мацки съм се запознал :) Чикиджийска история, да му ебеш майката..
Разбира се, от недомислена идея какво друго да излезе като резултат..
Така, да оставим това горното да отлежава във времето и да видим казуса за мацките и баровете. Говорих си на живо с разни хора, питах във Facebook, отговори разни и изобщо сложна и заплетена тема. Ще гледам да се придържам към това, с което съм наясно.
Първо, по барове към момента не ходя. Което означава, че като цяло не съм наясно :) Имам някакво желание да започна, но имам следните притеснения:
Възрастта: смятате ли, че възрастта е критерий? Защото аз нямам отговор на този въпрос. Имам чувството, че ще се чувствам доста неловко в клуб с млади хора.. не казвам, че съм дърт, но истината е, че 35 не е като 20. Може би има пенсионерски клубове някакви, ама чий ще го диря там?
Нагласата: какви мацки ходят по баровете? Аз вече споменах в първия пост, че говорим за връзки, не за секс. Самоцитирам се:
Сексът не е ( никакъв ) проблем. Стойностните срещи са ( голям ) проблем!
Така че въпросът е какви мацки ходят по баровете, какво търсят те там и какво си мислят, че търсят мъжете, които виждат там. Защото, ако още като я заговоря тя вече си мисли “тоя ме заговаря, защото иска да ме ебе”.. ясно е, че нещата са a priori изкривени. Аз просто искам да намеря – една поне – кака, която (1) да харесвам и (2) която да не смята, че съм ходеща книга, от която може да прочете глава-две и после да ме захвърли на някоя лавица до следващия път, когато и стане скучно и си търси временно забавление. Защото имам неприятното усещане, че точно така ме виждат жените. Знам, че е очевидно, но за да не го пропуснете и в крещящ опит да достигна до съзнанието ви ще взема пък да го напиша с главни букви:
И АЗ ИМАМ ПИШКА! НЕ САМО ГЛАВА :D
Та след този изблик на откровеност и след като отделих цели три дена на нейно величество съвременната мацка.. мисля да се хвана в постовете, които следват, да бистря по-сериозни теми. До среща с писане в блога няма да се доредя. Така че с повече въпроси, отколкото отговори за момента приключвам темата ;)
Tweet