Днешният блог-пост е за смъртта. Поводът е, че преди 6 месеца почина майка. Идеята ми обаче е да дам един по-различен поглед към темата, която принципно е табу и се свързва изключително и само с отрицателни чувства.
Разговори с Пайви Лапалайнен — Работна група “Смъртта като раждане”
Първи ден
Пайви Лапалайнен отначало е била по професия акушерка, но за кратко време. От дълго време се занимава с проблемите по подготовка за смърт. Водила е групи и семинари по тези проблеми. Като един от големите изследователи на умирането тя споменава д-р Елизабет Кюблер-Рос и нейните заслуги в описване на предсмъртните състояния.
В своята практика тя споделя, че има пет стадия на умиране:
1. Отчаяние – след като човек осъзнае или научи за неизбежността
2. Гняв – “Аз не искам да се случи това, всички около мен са виновни!”
3. Смъртта се приема, но искаме отсрочка – очакваме все пак да се разминем със смъртта: “Аз ще бъда много по-добър, ако оздравея, ако все пак оживея, ще направя това и това..”
4. Депресия – няма възможност за връщане назад
5. Страх , болка, недостиг на въздух – в тази фаза, ако има близки хора наоколо присъствието им много помага за преминаването, но те трябва да стоят тихо и да не плачат, да не правят нищо с човека, много да не го пипат. В тази фаза светлината не трябва да е ярка, а преди смъртта трябва да се запали свещ и да се произнесе молитвата „Отче наш”, защото душата е объркана и за момент ужасена накъде ще тръгне и къде ще отиде.
В самия процес на умиране светлината в тунела бавно се появява и изведнъж тя преминава в цветна картина. После следва картината на целия живот. Времето, в което сме живели се превръща в една картина. Човек не изпитва никакви чувства, вижда само картина. Тази картина стои три дни и три нощи. [ Това е преживяването на отхвърлянето и на етерното тяло, носител на всички спомени от изминалия живот, след отхвърлянето на физическото тяло при самата смърт. ]
В 11 гл. от Евангелието на Йоан Христос събужда Лазар през третия от тези дни.
През тези три дни човек е на границата на двата свята, а след третия вече преминава в отвъдното. Затова е добре и три дни тялото да не се мести, а да се остави в покой и дори да се пази от близките, а около него да има две свещи. Смисълът е да се запази тялото от зли сили. През този период и елементалните същества са привлечени от мъртвото вече тяло. Ако хората не достигат за бдение, може и от вкъщи да бдим мисловно с мъртвия. През тези три дни задължително се чете за мъртвия.
В Крисчън комюнити имат ритуал, според който след третия ден се казва: “Сега можеш необезпокояван да излезеш извън тялото си”. Ковчегът се затваря след третия ден и е добре да се погребе мъртвия или да се кремира.
При кремацията действат огънят и въздухът върху тялото, а при погребението – земята, водата и въздухът.
Докато човек все още е съзнателен и в състояние да възприема, трябва да се започнат разговори с него за миналия му живот, за това, че той ще продължи, за това, че той ще премине отвъд, там ще продължи живота си, да се попита как и къде иска да бъде погребан.
Тук следват картините и препоръка за всеки стадий какво трябва да се предприеме. Визуално се разглежда всеки стадий с коментар. В стадия след лъчетерапията, когато човек е най-агресивен, трябва да започнат разговорите за смъртта и за това, че животът след нея ще продължи. В последния стадий трябва да се приберат всички лекарства и в стаята да има цветя, да спре обгрижването на болния и той да бъде оставен на спокойствие.
В стадия на смъртта няма изображение, само природна картина. Следва мъртвото вече тяло. Последната картина е получена като ясновиждане 3 дни след смъртта от самия съпруг-художник.
При самоубийците се препоръчва погребение, а не кремация, тъй като на такъв дух му трябва повече време за адаптация. Тези души са принудени да изчакат предопределения край на своя земен живот до естествено предопределения му завършек. Самоубийците не са били съгласни със съдбата си и затова са посегнали на себе си. На тях им трябва по-дълго време да останат в земята.
Препоръки за четенето
След третия ден също четенето трябва да продължи и то поне веднъж в седмицата. Когато се чете, човек трябва да се откъсне от всичко заобикалящо го и да се опита да визуализира максимално починалия. Тогава можем да бъдем сигурни, че те идват и ни слушат. [ Става дума за четене на духовно-научна литература. ]
Това е нашата задача като антропософи – така да построим моста между двата свята и всеки е задължен да работи за това.
Може да се чете Евангелие като текст.
За починали деца също е много добре да се чете, защото те се адаптират много лесно към отвъдното. Те умират по-лесно от възрастните.
Четенето може да продължи и цял живот.
Ако не сме успели да присъстваме на погребението на свой близък, можем пак да им четем, но задължително трябва да сме го познавали, за да ни намери от отвъдното. Хора, с които не сме се познавали на земята не ни намират.
Пепелта не трябва да се разпръсква, а да се положи в съд на едно място, тъй като човек се връща към момента на смъртта си и тогава търси конкретното място.
На въпроса дали самата тя се е подготвила за смъртта, Пайви отговаря: “Напълно и с радост ще я посрещна!”.
Втори ден
Пребиваването на човек в отвъдното има две фази:
– Живот след смъртта
– Подготовка за ново раждане
Сами избираме момента и констелацията при раждане, продължителността на живота и момента на смъртта.
След третия ден човек бавно се събужда в отвъдното, но не така, както се събужда приживе. Когато се събудим, първо виждаме момента на смъртта си, след това веднага усещаме силни глад и жажда, които се усещат осезателно поради липса на тялото. При всеки този период е с различна продължителност, особено е тежък за хора, които са били много обвързани със земния живот.
В сферата на Луната се разделяме с тези пристрастия към земния живот.
Следват сферите на Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн и във всяка сфера се разделяме с нещо или компоненти от нас. [ Това е преминаването през т.нар. Чистилище или Камалока, т.е отхвърлянето и на астралното тяло. Смъртта не е еднократен акт, тя е преход от физическия към духовния свят, който е постепенно отхвърляне на всичко телесно и все по-дълбоко одухотворяване. ]
В сферата на Юпитер се срещаме с нашата моралност – мисли, чувства и воля.
В сферата на Венера – с любовта и това е истинско изпитание, защото там се научаваме, че трябва да обичаме и не толкова приятните за нас хора, дори враговете си.
На Слънцето вече негативните изживявания са приключени и ние сме се освободили от тях. Но тук, ако не притежаваме определени качества [ Рудолф Щайнер казва конкрeтно Христовия импулс ], в Слънчевата сфера оставаме самотни. Ако носим нещо, което сме дали на другите, тук ние се чувстваме одухотворени. Тогава можем да се радваме и да обичаме, но не можем да помогнем на самотните.
Важна е и религиозната търпимост. Във всяка религия според Щайнер човек трябва да среща приятели.
На Марс разбираме какво можем да поправим в предишното съществуване.
На Сатурн се срещаме и развиваме изкуствата и вече достигаме края на пътя си. На Сатурн може и много да страдаме, ако сме направили много грешки и не сме успели да ги поправим.
От планетарния цикъл се отправяме към зодиакалния и оттам получаваме определени качества и от различните знаци извличаме определени качества, които ще ни трябват в бъдеще.
Около нас има много духовни същества, които ни помагат и ако човек се е развил достатъчно, той може да работи и с Христос.
Тук получаваме желание за корекция на грешките и импулс за ново раждане. Човек се стреми да поправи всички грешки, които е вършил, да се научи да мисли и да обича, да прави истински неща.
Не само грешките ни водят до желание да се родим, но и това, което не сме успели да свършим – например поради мързел, умора, лошо обкръжение, лоши обстоятелства нещо сме пропуснали. Това желание за поправяне поражда желание за ново въплъщение. От всяка сфера – по обратен ред – вземаме нашите несъвършенства обратно и се подготвяме за слизане [ за нов живот на Земята ].
Всеки цикъл трае около 2160 години и през него се прераждаме 2 пъти [ по принцип ].
Чакаме около 1 година преди да се преродим отново в сферата на Луната. Чакаме да се съберат родителите ни.
Междувременно ни се показва нашия бъдещ живот на Земята и тук някоя душа може да се изплаши и разколебае дали да слезе: “Сам ли пожелах този живот или не?”. Ако това се случи, тя изчаква още около 1 година преди да се роди отново. Обикновено това пребиваване в тази сфера винаги е съпроводено с криза на душата. ТУК не бива да се остава дълго, защото пребиваването е тежко.
Според Щайнер ние антропософите се прераждаме по-бързо, защото искаме да бъдем заедно и да работим отново заедно. Важно е да сме заедно заради общата ни работа. Важно е заедно да работим и да помагаме на другите. Затова и Христос на Tайната вечеря е казал “Обичайте се” и “Аз ще дам живота си за вас” и това е неговата единствена повеля към хората, за разлика от Мойсей, който е оставил десет. Когато човек има такава цел, вижда, че един живот за това не е достатъчен.
Преди раждането си избираме бъдещата си майка и трябва да я обичаме, за да ни помага и тя да израстем. Винаги с нашата майка имаме кармични отношения вина-невинност и в настоящия живот трябва да ги балансираме.
Най-накрая избираме и пола си, но той не е от голямо значение.
На въпроса за аборт по желание на майката – какво става с душата, Пайви отговаря: „Душата напуска тялото и обикаля, търсейки ново такова, но дори и да намери, тя не е пригодена добре за това тяло и може да се роди с недъзи”. Според нея душата се свързва с тялото след 8-та седмица след зачатието.
Смъртта при раждането е кармична и означава, че сме се върнали за кратко, ако нещо не сме успели да довършим на земята.
Децата с увреждания са имали мотив да изберат такъв път и то може да е по причина или, че сме били много лоши преди, или имаме нужда от по-спокоен живот и другите да се грижат за нас.
При изкуственото осеменяване, което също е кармично, се формира нова карма не само с бащата и майката, но и с лицата, които извършват манипулациите. Те също влизат в ролята на родители и носят отговорност за това.
Секциото променя съдбата на детето, тъй като то се ражда по-рано – при плановото секцио.
На децата също трябва да се обясни за смъртта, но не директно, а под формата на приказки – например за Баба Хола и други, препоръчителни автори Андерсен и Братя Грим.
Розенкройцерите са разказвали тези приказки и така са пазели и предавали чрез тях тайното познание за отвъдното. Много деца на определена възраст, като порастнат малко започват да си спомнят за духовния свят и дори някои го споделят.
—
Едно от антропософските събития тази есен е семинар на тема “Живот и смърт. Култура на умирането”. Вж. “Две антропософски събития”.
Авторът е в антропософския кръг от 1994. Член на Антропософското общество от 1998. Горното – като част от антропософския светоглед – е и негово верую.
Tweet