И след като на 31 май “каката” направи годинка, дойде ред и на другата ми племенничка да порасне

На 16 юли и тя навърши година, а иначе го отпразнувахме сега в събота (на 19-ти). Качвам няколко снимки за да отбележа събитието.. пу, пу, пу, пак да ми е жива и здрава и всички близки около нея.. и за да се похваля, че почивах цели два дена - спах до 10 часа! Тва ще ми е за тва лято почивката

Е, как е? Справяш ли се с новата работа? Доволен ли си? Похвали се нещо..

Това бяха въпроси, които чувах постоянно през изминалия месец от приятели, които знаеха, че съм започнал нова работа.

Сега ще ви разкажа накратко.

Фирмата се казва Atom Solutions, www.atomsolutions.net. Офисът е в “центъра” на София.

Само няколко човека сме и няма нито една колежка..

Работа има доста. Първите две седмици беше тежко. В началото на втората седмица даже се чудех сутрините “да отида ли днес на работа или да си остана вкъщи” Абе беше си шаш и паника. Даже си направих комбинация от Бах есенции, нещо, което не бях правил от две години, може би и повече (Орех, Бряст, Трепетлика, Кестенови пъпки, Лиственица)..

Има три неща, свързани с работата, които жестоко ме изнервят, но за съжаление и трите са неразделна част от нея и не може да мине без тях: 1. Мразя да работя в крайни срокове, особено пък в срокове “за вчера”, а в началото първите няколко задачи бяха точно такива и със сигурност ще има и още подобни. 2. Мразя да се чувствам неспособен, да нямам усещането, че ще се справя с поставената задача.. а в началото усещах прекалено осезателно колко много пропуски имам и колко неща не знам и не съм правил. 3. Клиентите, които не са наясно с ограниченията на web и искат от теб сайтът им примерно да пържи яйца на челна стойка, докато свири 349 симфония на Моцарт. Няма такава ли? Е, ти нали си уеб програмист, ще заложиш в сайта и възможност да композира гениални произведения, разбира се. Преекспонирам, но мисля, че схванахте идеята, нали?

В началото се борех със задачи от английски клиент.. това беше първата и част от втората седмица. Писах една търсачка, борих се с едни класове за mass mail.. в крайна сметка клиентът е останал доволен, а това е важното. А аз научих доста нови неща.

След това имаше някакъв сайт за ъпдейт, трябваше да свършим за два дена, направихме го (с клиента до мен, казващ ми това тук така, онова еди как си го искам) за един следобед. Пак доволен клиент.

На 11 юни ми възложиха един проект с “това е спешно.. ако можеш да го свършиш този уикенд.. и няма нищо сложно, само малко промени по CSS-а на сайта” Става дума за сайт, писан от румънски колеги, използващи Smarty Template Engine. Имах бегла представа за Smarty, но се наложи експресно да изчета цялата документация, празнуването на рождения ми ден (13 юни) отиде по дяволите.. изискваните промени изобщо не бяха нито прости, нито само по CSS стиловете. В крайна сметка с множеството малки и по-големи промени по първоначалния шаблон, фиксове, добавен нов раздел и съответна функционалност в Admin Panel-а, че и преправянето след това и за гръцки колеги, работата по този сайт се проточи до 2 юли. Резултатът е www.mobilenews.bg и www.mobile-news.gr (сега забелязах нещо за фиксване в CSS-a, щото под IE 6 заглавната не изглежда точно така, както трябва да е). Трябва да добавя по някое време поддръжка на RSS и възможност за качване на видео в сайта. Също и търсачка за раздел Каталог. С две думи, ще има още работа..

Вярно, научих достатъчно за Smarty за да се справя по-уверено със следващата подобна задача, но това все пак е като да бършеш нечий чужд задник, не е много приятно занятие. Друго си е да си почнеш съответния проект от нулата, да си знаеш къде какво си писал в кода и кое как си реализирал.. да, пак ползваш опита на майсторите в бранша, като готови функции, класове, решения и т.н., но ти си този, който слага тухла след тухла в изцяло нов строеж, а не просто кръпки във вече съществуваща уеб сграда. Не знам, това ме влече повече.

Сега имам нова задача. Трябва да напиша администрация за сайта на Xground Models, www.xgroundmodels.com. Сайтът е изцяло на Flash, организацията на информацията е посредством XML файлове. Моята задача е парсване на XML-ите (ползвам PHP DOM), актуализацията им и записването им вече обновени, както и работа с файлове (разбирай картинки). Интересно ми е.. щом вчера вместо да си почивам отделих три часа за човъркане в CSS-а и за работа с Photoshop-a.. в събота.. за служебна работа!? Или съм се сдухал, или просто наистина ми е интересно.

С две думи, работата е доста, учи се интензивно в движение, повечето неща, които правих този месец преди ги бях чел само на теория или пък имах предишни реализации в доста опростен вид.. с една идея съм напред с ООП.. и изобщо, ако така ще се чете и ще се учи следващите пет месеца, като ми мине изпитателния срок определено ще съм доста по-напред с материала, което може само да ме радва. И няма да има значение дали ще остана в същата фирма или ще се търси нова работа отново..

Това на първо място зависи от заплащането, естествено. Предишната работа, която напуснах беше ок, шефът ми беше пич, имах време да чета и да уча, но всеки месец, плащайки наема, сметките и подобни се оказвах още на 3-4 число с цял месец пред мен и празни джобове. Сори, ама така не се живее. Лоялността към фирмата я разбирам така: започваш на една заплата и на обичайния изпитателен срок, при мен в случая беше 6 месеца, и сега пак е така. Работиш, изпълняваш си съвестно задълженията, учиш (на предишната работа моментът с ученето беше изцяло лична инициатива, самата работа де факто не го изискваше) и като ти изтече изпитателния срок си вече с една или повече стъпки напред, нали? Означава, че си по-опитен и с повече знание, нали? Следователно би трябвало да си по-ценен кадър и съответно цената ти да е по-висока. И ако въпреки това (както за съжаление се случва в повечето фирми в БГ) няма промяна в заплащането или пък става дума за мизерно увеличение (както беше в по-по-предишната ми работа), и работата не ти предоставя кой знае какви перспективи за учене или професионално развитие, тогава какво? Разбира се, че напускаш при първа възможност заради по-добро предложение. (Е, аз продължавам засега работата с комиксите, но де факто съм напуснал.) Правилно ли разсъждавам?

В крайна сметка, не съм толкова млад вече, че да си позволя кибик на безперспективна работа само за да ми е по-лек живота.. вземаш си там някаква си заплатка и кюташ както намериш за добре, евентуално все още висейки на врата на мама и тати (познат ли ви е този сценарий).. нито пък съм все още на години, когато да се стремя да се установя някъде за постоянно и да храня напразни надежди за пенсия и лека старост. Сега му е времето за растеж (макар, че аз малко съм закъснял покрай отделените 6 години на медицината и още 3 за хомеопатията.. както и да е, те не се губят, за добро са..) и експериментиране, нали?

—

Има много за учене, има интересни задачи, заплащането за момента ме удовлетворява.. в крайна сметка този месец съм изкарал 245% повече от предишния, като само 1/9 от дохода за месеца е от частни проекти, няма от какво да се оплаквам.

—

О, btw, май скоро ще съм най-дъртия във фирмата.. това не знам дали да го коментирам..

—

Ами, това е засега

Нямам време да седна да си разгледам на спокойствие снимките и клипчетата от рождения ден на едната ми племенничка, ама че дивотия.. на новата работа е голям сдух и малко спек като за ново начало.. и съм тотално изтощен вечер, та ми е само до блог и сайт.. но за да не губя тренинг трябва да драсна няколко реда, нали?

Та така, “каката” Алекс стана на годинка на 31 май! Пу, пу, пу, на вуйчо грозницата Ходи, реве, пищи, смее се, прави бели, хипер любопитна е (Близнаци с Асц Близнаци, просто.. без коментар) и има цели 8 зъбчета вече!

Чакам юли да си ида пак за ден два у дома: тогава другата Принцеса ще направи годинка (на 16 юли), поне на нейния рожден ден да присъствам, а?

Ами това е, да са ми живи и здрави и двете, и всички близки покрай тях! А аз да продължавам с ученето..

Dune - Hardcore Vibes

И така, от 1 юни (де факто, 2 юни) съм на ново работно място. Промяната - макар и да я очаквах - се случи доста изненадващо и бързо. Ето събитията в хронологичен ред:

Preload:

- Миналата година около рождения си ден (т.е преди почти година), преглеждайки Слънчевата революция и транзитите за следващата година, съм си отбелязал, че от юни 2008 до март 2009 ще съм вътре в динамиката на квадратурата между транзитния Уран и рожденото ми Слънце. Квадратурата е напрегнат аспект, който принуждава към действия, т.е определено ще има събития, свързани с 1, 4, 5, 8 и 10 дом или преведено с ключови думи, най-общо: инициатива, дом, удоволствие, хоби, творчество, пари, смърт (метафорично) и започване на нещо ново, обществено положение, призвание.

(Точен падеж на първата квадратура от “примката”: 1 юни 2008; в края на юни Уран е едва на 15′ (1/4º) от градуса на точния падеж и тръгва ретроградно; R-квадратура: 22/23 юли 2008; последна квадратура: 9 март 2009.)

За астрологическата част обаче ще пиша отделно.. просто искам да ви покажа, че съм бил отрано наясно с тенденциите за периода, който тепърва започва.. и колко важно е да имаш правилната мотивация да посрещнеш неизбежната промяна и да се справиш с напрежението, което неименуемо съпътства подобни констелации.

“Най-добрият начин да се справите с квадратурата при транзит или прогресия е да запретнете ръкави и да предприемете действието, подсказано от събитията.” (Бернадет Брейди, “Предсказателна астрология”)

Напомняне:

- Втората половина на януари бях при една жена, която ми гледа на кафе, сериозно гледане беше Имам някъде из телефона си един близо половинчасов разговор. Част от нещата, които ми каза са - според мен “стандартните” - предсказания за нова работа, нов дом и сватба. Тази година. За първото и второто (което на теория е логично следствие от нарасналия доход покрай новата работа) така или иначе знаех, че има заложени линии на развитие.. е, ако точно пък тази година се случи и третото.. не знам, направо сватба ще вдигна! Шегичка

Тази седмица:

- Миналата неделя се завъртях пак покрай BGDev, докато се борех със създаването на собствена семпла CAPTCHA. Някъде около един след полунощ, в понеделник, реших, че трябва да приключа с работата и да си лягам. Обаче, викам си, я дай да видя какво ново във форума.. Минах и през обявите за работа, попаднах на някаква от преди 4 дена, ама предложението беше ок и в понеделник, в 1:08 съм писал кратичко писъмце до фирмата: “Здравейте! Видях ваша обява в BGDev. В сила ли е все още предложението?”.

Обявата:

- Сутринта получих писмо от фирмата, че да, все още е в сила и да изпратя CV.

- Вовчо и CV?! Хаха, аз съм връзкар, бре Досега никога не съм започвал работа след проведено интервю, тази ще е първата. Винаги са ме вземали на работа след разговор с шефа, който е предварително подготвен от моя връзка в съответната фирма - е, връзкар ли съм? :)) А на интервюта съм ходил не на едно и две, и обикновено съм чувал нещо от рода на “Да, ще ви се обадим!”, след което, разбира се, никой не се обажда. Btw, не лъжете, ще ви станат къси краката (и трите) и ще ви пораснат носовете Кажете просто, че няма да я бъде тая и кандидатстващият да е наясно, че трябва да продължи жив и здрав по пътя си..

- На Вовчо обаче очевидно ще му се наложи да си напише CV все пак Ангажира се бързо онлайн профи екип от 5 души за създаване на CV-то и се почва едно: “Я виж тоя вариант?”, “Не, тук го напиши така и така!”, “Това го изтрий!” и т.н. За около час и нещо размени на .doc файла по системата 5 x 5 via Skype се роди едно турбо CV в размер на цели 2 стр.! (Тези петимата ще получат медал, чаша студена вода и потупване по рамото на първа заплата!)

- Пратих CV-то по обед в понеделник. След няма и час получих запитване дали мога да отида на следващия ден на интервю. Мога ли?

- Вторник. Дори си измих зъбите, че се и обръснах, няма как.. не трябва да ги плаша хората още в началото, нали? Интервюто продължи около половин час. Казаха ми, “ще ви се обадим” :)) Кво значение има? Нали поне се сдобих с турбо мега натокано CV с цели 2 стр. размер!

- Сряда, 10:29. Писъмце. “Здравей, ще се радваме да станеш част от нашия екип! Можеш да започнеш подготовката по напускането. [..]” и т.н.

- Напускането отне 2 телефонни разговора по около минута всеки Не се наложи едномесечно предизвестие и т.н., щото е по взаимно съгласие. Така че на 1 юни съм свободен официално и мога да започна новата работа (това беше изискване от страна на новия ми работодател). Даже всъщност за събота и неделя ми остава като надомна работа пак да сглобявам комикси, т.е старата работа си продължава, само че в променени работно време, условия (у дома), заплащане и договорни отношения. Всичко това е много хубаво и се случи така, щото шефът ми е пич!

А сега?

- И сега какво следва: един месец изпитателен срок и живот и здраве, после продължавам. Условията са ок, заплащането е добро, няма как да не съм доволен от създалата се ситуация, нали? Радвам ли се? Радвам се, естествено! След две години опити най-накрая отивам да работя точно това, което ме влече и то профи (не че аз съм профи, а ще имам възможност да работя в среда, която ще ми позволи да стана, хаха), няма как да не се радвам. И все пак, колегите астролози знаят, че квадратурата си е квадратура, че цикълът си е цикъл, а и едва сега започва.. и най-накрая, все пак това е УРАН! Това е възможно най-непредвидимия и трудно предсказуемия астрологичен сигнификатор. Събитията, които гръмовержецът Уран дава са винаги “като гръм от ясно небе”! Така че, ще поживеем, пък ще видим

Post Scriptum:

- Работата като Freelancer несъмнено има много плюсове, обаче и работата във фирма, с екип - също. Хубаво е да се пробва и по двата начина. Ето някои от плюсовете, когато работиш във фирма:

- Работиш си като цяло по твоята част от проекта, при мен в случая, кодирането и “програмирането” на сайта. С неща, които не разбираш и не умееш в достатъчна степен общо взето не се занимаваш: при мен това е дизайнът, Flash, SEO и др. Докато, когато работиш като freelancer изграждането на сайта от нулата до края зависи единствено и само от теб..

- Не се занимаваш пряко с цени и клиенти. След един провален проект за тази година (при написан CMS и започнат сайт - и никакво заплащане) и един неплатен като хората.. не, мерси! По-добре във фирма..

- Заплащането ти е фиксирано и знаеш на какво разчиташ. А не, този месец имам поръчка, пък другия си свиркам (или правя свирки)..

- Работиш в екип! Писах наскоро за офисната скука, нали? Като почнеш да си говориш сам и всяка втора дума ти е “мама ви да еба, майкрософтска” (това по повод на добре известния Microsoft Internet FUCKING Explorer 6, че и 7), няма как да не се запиташ: “абе нямам ли нужда от малко промяна?!”. Имам, разбира се. А колежки? Абе дали ще имам колежки на новото си работно място - как можах да пропусна да попитам, тц тц. Абе Анджито Джоли не и ли писна да го играе актриса?! Тъй като я гледам, става за бранша: добре е от дизайнерска гледна точка, изглежда добре семантично кодирана, функционална е, унаследяема, кво и е? Трябва да я питам

Ами, that’s all folks! Пръц!

York feat. Alaska - Yesterday (Silence)

Кратичко, тананикайки си..

Мислех днес да започна да пиша за Боарон и боаронопатия vs. хомеопатия, във връзка с въпроса, който е в началото на Бг хомеопатични форуми, но ме заринаха с работа, така че се отлага за известно време; доколкото ме познавате - за неопределено.

В to-do листата чакат недовършени “Принцеса Кучка” и “Принц **рвар”, ще почакат, напоследък съм станал един такъв по-дисциплиниран, по-експедитивен, че и сериозен на всичкото отгоре, трудно ми е да се трая.. ама споко, пак ше ме фане лигата, никога не пропуска за дълго

Кво друго, ами бъдете живи и здрави, ***те се на поразия, че да компенсирате тия дето не го правят.. ако не сте женени или обвързани си вържете взаимно връзките на възел за да ви е гадно.. ако пък сте женени се разведете и ме вземете мен за да ви е още по-гадно.. и след рекламния блок - за да ви е хептен гадно -

Реклама: от месец и нещо си имам вече един син (за съжаление не е жълт) сертификат за завършен курс по класическа хомеопатия към Хомеопатично общество, България (VI курс, 2005-2007).. май пропуснах да се похваля официално.. ама пък и не почерпих.. ама също като рекламите и тва е малко безполезно, щот заради законите на непродажните ни политици и една клика хора така или иначе нямам право на легална практика. Край на рекламния блок!

и след рекламния блок - за да ви е хептен гадно - анкеткииииии:

—

Термометър:

(Това не е каката за която иде реч в двете публикации, пак е от София, но е просто илюстрация, има хубави очи, хаха..)

Продължение на “Тротоарна любов”:

Хм, не я бях виждал мацката дълго време. Тази сутрин се разминахме на кръстовището на Гемето и Охридски. Абе хубавелка е, спор няма, ама една такава нещо начумерена, навъсена и както винаги забързана.. Перфектно би и седяла една чаровна усмивка, ама не би..

Да не би да изтрезнявам?! Да не би NLP-то да дава вече резултат?! Или по-скоро несъзнаваното има нужда от ново забавление, потрива ръце и следи зорко за следваща жертва, за която да се лепна като класически сопол - все пак като член на ОДФС 72+ трябва да си опазя деФствеността поне до 72 години Какво по-добро за целта от това да се лепваш за безнадеждни субекти за по година, две, че и три?

Може би това си ти?

Ако си мой тип, ако си обвързана сериозно и ако умееш да произнасяш правилно “Нека да бъдем само приятели!” си перфектен кандидат за тази позиция. Заплащането е добро под формата на множество комплименти, цветя, смях и лафче-чат. Побързай! Мястото е само едно и не се освобождава често! Успех

Отговаряшите на условията и решилите да кандидатстват могат да ползват формуляра по-долу..

Преди малко “бг” систър ми прати актуални снимки на едната ми племенничка - на Мишето. Още малко и става на 9 месеца (16.07.2007). Пу-пу-пу на вуйчо грозницата Нямам търпение да дойде “Великденът”, та да го намачкам туй дети

И като нямам за момента с какво друго да ви зарадвам, тъй като от работа не мога да си стигна до почивката (блога т.е), поздравявам ви с една любима песен и ви пускам поредната анкетка

Лека вечер и сладки сънища!

Sureal - You Take My Breath Away

Пролет е.

Мен не ме слуша главата.

Имам кофти предчувствие, че пак ще се случи поредната смешна глупост.

Понякога се изненадвам какви номера ми въртят моите дяволчета.. или пък, кой знае, по какви житейски криволичещи пътечки ме води моят Ангел-Пазител.. всъщност никога не знаеш предварително, преди нещата да се случат. Изненадвам се, наблюдавам и понякога се смея над себе си, понякога ми се плаче, понякога ми е просто празно отвътре. Ставам с годините все по-добър в прогнозирането кое от трите ще е, което обаче не ми пречи пак да се изненадвам.

Ставам сутрин, правя обичайните неща, тръгвам за работа, пеша.. вървя “нагоре” по булеварда към офиса, където работя и.. отскоро.. може би месец, но се е случвало и преди това, просто сега е по-често.. срещам едно момиче.

Красиво, тъничко, грациозно, високо около 170 см, с дълка коса, забързано, върви на отсрещния тротоар, в посока, обратна на моята.. и хваща маршрутка от едно от кръстовищата покрай, които минавам.. отивайки или на работа, или на лекции, знам ли.. Днес сутринта пак я видях. И това ми даде повод да го споделя и с вас.

Харесвам я, но какво от това? Усещам, че тя постепенно ще стане част от вътрешния ми живот (мисли, чувства, спомени, фантазии), лошо няма, романтичната тръпка понякога е в пъти по-интересна и възбуждаща от реалното познанство - имаме ли спор с това? - но цялата ситуация е смешна все пак.

Смешна, защото си мисля, че това е ситуация за времето на тинейджърските години, знам ли, инфантилно и силно мазохистично ми седи някак си..

На всичкото отгоре това момиче много прилича на едно друго - последното, което ме отряза и не пожела да има нещо общо с мен.. и аз пък да взема да въздишам по някаква нейна двойничка.. която дори не знае, че същестувам, хаха.. божеее, споделям с вас за да видите как работи щурият мозък на един застаряващ деФствен романтик.

Абсурдна ситуация, какво повече да ви кажа.

P.S. Мисля, да си купя скоро колело - може ли някой, който е в час - за разлика от мен - и живее изцяло в 21 век да ми каже дали, ако го взема бяло това ще навява асоциации за Принц на бял кон? Един вид да мина небрежно някоя сутрин покрай нея, да развъртя палаво гуми и да и намигна с едно “Ей, какичко, искаш ли да те повозя на рамката, м?!” :))

P.S. Добавено: извинявам се за тези добавки през няколко часа, но се присетих за още един въпрос, чийто отговор ме интересува.. по темата за романтиката.. за дамите.. кога последно са ви подарявали цветя? Имам предвид в контекста на темата за романтиката, моля да пропуснете 8 март и рождения ви ден, може би дори и Св. Валентин, защото тогава се очаква да сте получили поне цветя от любимия.. питам за непринуден, спонтанен жест, подарък просто ей така..

—

P.S. О, по темата, отделно от това по-горе, да споделя с вас едно клипче:

Научих за него от Svejo.net, цък тук.

Scooter - I’m Lonely (New Official Music Video)

Понеделник. 05:00. Седмицата започва. С музика и с.. работа. Нищо, че само до преди няколко часа пак си работил, ставаш и продължаваш.

Днес - ако ми остане време и за това - ще поразсъждавам на глас за работохолизма..

—

Свърших най-спешните задачки за деня, сега да си допиша поста.

Заглавието всъщност е съкратено, би трябвало да е “Работохолизмът като бягство от ЖИВОТА”.

За да не стават недоразумения предварително уточнявам за какъв тип работохолизъм говоря. Може би ще ми е най-лесно, ако посоча няколко негови характеристики:

1. Той е нещо към което си пристрастен, не можеш просто така да го оставиш, като обсебен си от него; също като при алкохолизма, например.
2. Той е нещо, коeто убива по-голямата част от времето ти.
3. Той руши здравето или е следствие от неговата липса.
4. Той е нещо, с което компенсираш някаква липса.
5. Той е нещо, което ти дава много добро оправдание за част от проблемите ти.

Сега малко по-подробно.

Подчертавам “убива”! Защото не говоря за работата, с която си изкарваш насъщния, а за онзи непродуктивен “кипеж” и вечна заетост, която не е нищо друго освен компенсация и бягство от живота. По-принцип би трябвало да работиш 8 часа и заплатата да покрива повечето ти нужди, т.е в останалото време би могъл да си почиваш. Дали това се случва при повечето хора в България, или те са малцинство е тема за друг размисъл (имам предвид дали едната заплата стига за преживяване). Приемаме, че по принцип трябва да се почива, нали? Дори и да работиш втора работа, “работа след работа”, както я наричам.. и дори и тя да е задължителна, защото основната заплата ти покрива само наема, сметките и въздуха, който дишаш.. все пак трябва да се почива.

Какво обаче, ако не можеш да си почиваш? Ако гледаш постоянно да си с нещо зает? “О, тази функция не ми харесва, ще я пренапиша!” - не че има 100% необходимост от това занятие точно в момента, ама защо пък не? “Хм, тук дали не може да се добави още една джвикня, видях такава в еди кой си сайт, как ли са я направили? Ахаа, ясно.. май бях чел нещо такова, я пак да зачета” - и два-три часа по-късно.. разбирате ли, трябва да си вечно с нещо ангажиран, да си зает. Не че продуктивността на този тип заетост е много висока, но все пак е нещо, което не можеш да избегнеш, заради дяволчетата вътре в теб, които постоянно те ръчкат, направи това, сега направи онова.. а и времето минава.. прибираш се, сядаш пак зад компютъра, човъркаш сорс кода, делкаш си нещо във Photoshop-a, запъваш някъде, четеш ръководства, учебници, гледаш видео-уроци.. минава полунощ.. приспива ти се, лягаш си, но заспиваш с идеята, че последното, което си правил всъщност можеш да го направиш и по-добре.. и след няколко часа отваряш очи и си казваш, да, ще го променя и ще го направя еди как си. И времето си минава, убиваш го с всяка една вечер.. когато всъщност би било хубаво да излезеш някъде, да правиш нещо различно от това да “работиш”, да премисляш, да умуваш, да планираш, да въздишаш.

Уви, наркотикът е сладък и пристрастяването понякога е жестоко.

Едва ли има нужда да споделям колко нездравословно е това, нали? А защо се случва? Аз разсъждавам така:

Нещата в живота понякога са простички. Първо, животът трябва да има смисъл. Иначе просто не си заслужава да се живее и остават два варианта - или се мяташ някъде отвисоко (под високо имам предвид наистина високо, щото много кофти, ако вземеш, че оцелееш след подобен полет), или почваш да водиш някакъв ден-за-ден “живот”. И ако решиш да го живееш тоя празен живот, а пък не искаш дори пред себе си да си признаеш каква огромна яма зее нейде там в душата ти, да не си признаеш какво ти липсва.. можеш да компенсираш с подобен работохолизъм.

При това тази маска е изключително добре приета от обществото, тя е социално приемлива форма на вегетиране.. ти учиш за изпити, знаеш това, можеш онова, правиш и се заниваш с не знам какво си, ти си мозък, ти изкарваш пари, ти живееш (уж) динамично, не скучаеш (уж), защото си постоянно зает с нещо.. а всъщност животът ти е повече от СКАПАН. И е такъв, защото ти си го направил такъв.

Как се попада в този капан - не знам, не съм много сигурен.

Ходих наскоро при един психотерапевт. Говорихме си. За разни неща, за нещата от живота, за любовта, за разочарованията, за гнева, знаете, обичайните банални теми. Беше ми интересно. Ти нещата си ги знаеш, не научаваш нещо ново, просто имаш шанс да ги видиш в друга перспектива. Да осъзнаеш проблемите. Което не значи, естествено, че имаш ключ за тяхното решаване. Но е крачка в тази посока..

Например, има едно много простичко упражнение, което направих там на място, отнема не повече от 2 минутки - ако ви интересува, мога да го споделя с вас. То показва къде точно си заседнал, какъв е твоят тип капан. Моят се оказа именно “работа, работа и пак работа”.

Как се излиза от този капан - това аз не знам.

Предполагам, че става дума за една от онези магии, които не можеш да развалиш сам, а имаш нужда от помощ отвън, да срещнеш някого..

В крайна сметка аз не съм магьосник.

Аз съм просто работохолик.

И съм пристрастен.

Споделих.

Заради проблем с бутона за гласуване, ето линк към публикацията в Свежо..

Technotronic - Get Up! (Before The Night Is Over)

Защо Technotronic ли? Ами защото вчера вечерта в едно малко столично заведение ехтеше точно старият, но як Technotronic бийт, та затова. Бил съм някъде на около 11-12-13 години, когато това беше хитова музика. Сещате се, начало на едни такива емоционални протуберанси в подрастващия организъм, първи въздишки, първи …, такива неща Защо се сещам за това точно сега ли? Ми щото вчера бях на среща.

Вовчо и среща?!

Ха!
Ха!
Ха!

Да бе, честно Дори май мина долу горе добре, в смисъл, че Анджито оцеля до края
Анджито?
Да бе, Анджито, Анджелина Джоли. Какво? Защо не вярвате? Нали вече писах, че ще я срещна, я бързо да преговорите, а аз през това време пестеливо, но точно да опиша как премина вчерашния ден Х.

Сутринта беше напрегната. Първо някой звъня на пожар на домашния, но аха да се добера до него и затвори. Кофти номер. Оказа се, че са ми спрели и мобилния. Аз бегом към банкомата. Банкоматът писка “Я ми го подръж за малко!”. Аз псува. Аз отива на работа. Трудя се, трудя се, заболява ме главата. Не от работа, естествено. От Бу, Фльор (СуФльорГкх) и бг мама булшит тъпотии. Тва - друга история. Къш оттук. Става следобед. Аз тичам за заплата. Плащам телефона. Вече съм в ефир. Ура! Главата продължава да ме цепи. Аз дий с каручката към вкъщи. Минавам два пъти на червено.

Влитам у дома и трескаво започвам да мисля кое по-напред. Така, брадата остава, щото Анджи си ме харесва и така. Зъби? Не! Няма време! Къпане? Не! Днес не е 1-во число.. Утре. Чорапи? Какво за тях? Носът както винаги ми е полузапушен, но.. не знам.. мисля, че са ок.. не помня кога последно ги сменях, но на кой му пука, аз съм мъж зает, над тия неща съм, не мога да си ангажирам вниманието с такива дреболии.

Позаглаждам косъма, потупвам шкембето и хуквам. Обаче, връщат ме аха на вратата по работа. Кой? Брад Пит, естествено.. До срещата остават некви си 15 минути. Ако трябва, да уточня още веднъж, че живея в София и то не в центъра ( каквото и да значи “център” в София ). Аз звъня. Анджи ми затваря. Ауууу, каква съм тутка Дий, конче, диййй! Разминаваме се на Цариградско с бат Бойко. Онуй ми вика: “Ееей, мангал с мангал, дека си се юрнал с тая каручка бре, диване?!”. Викам му, “Батенце, срещичка, туй онуй, нема как!”. “Аааа, бегай тогава!”. Бегам де, бегам.

Наближавам мястото. Нещо свети. Свети не, ами направо блести! Аз телефонирцикам. Викам: “Анджи, ма, сложи черните цайси, ма, народът тука ша получи слънчев удар посред зима, ма!”. Слага си тя цайсатките тип мацка-трепач агент на СМРАД * и аз вече смъкнал още 10 кила от тичане ( другите 10 ги смъкнах по между другото през деня, нерви, без обяд, такива неща, знаете как е ), такъв един елегантце, зализан, мазен и леко секси запотен.. божееее, дали не си обух слиповете наопаки.. виждам едно красиво, младо девойче и.. онемявам..

Разбира се, като фон на срещата беше моето огромно притеснение, ноооо аз съм пич, раздавах го така леко лежерно полусвлякъл се под масата и културно разплул се до Анджито. Мисля, че тя така и не разбра моето притеснение за това дали съм си обул правилно слиповете. Аз съм хитър бе. Гледам я в очите красиви, пък тя срамежливо свежда поглед и.. ми вижда обувките. На които аз предвидливо още онзи ден съм сложил еднакъв цвят вързанки. И ги поразпънах малко, да са като 48 номер. Сещате се, а? Корелация между номера на обувките и дължината на.. мозъчните гънки.

Анджито хихика, върти кокетно очи, когато я погледна и се приближа да и кажа нещо по-отблизо. Едва ли има нещо общо с това, че не си измих зъбите, нали?

По едно време реших, че съм направил голяма грешка! Какво седя и се притеснявам каква е ситуацията с гащите: трябваше направо гол да дойда. Все пак, винаги готов! Ама пък шлиферът беше на химическо, че с обикновен сапун едни бели петна хич не щат да се махат, тяхната кожа.. а и дали е добре още в началото да разкривам моята прекрасна ексхибиционистична натура?! М?

Та така, седим си ние с Анджито, лафим си за футбол, коли и секс Брад Пит ( за какво друго би могъл да говори един истински мъж!? ), ама аха почнех да говоря за Брад Пит и то диванчето нещо лекинко се понадигаше.. та сменяхме темата, че тя почваше да ме гледа с крайчето на окото с поглед тип луда-съм-от-ревност.

То диванчето и още няколко пъти се надигна, ама по-друг повод. Не знам дали му е тук мястото, ама аз да си споделя все пак де. Тия дни яко бобена диета у дома, та имайки предвид, че музиката така или иначе ще поеме и омекоти тътнежа, изстрелях една две ракети тип заведението-изведнъж-се-изпразни. Сервитьорката се поогледа леко с уплах и попита бармана: “Бате, земетресение нещо или кво..?” Аз, естествено, ни лук ял, ни лук мирисал, само малко се притесних да не е прекалено широка дупката, която направих в тапицерията.. Анджито нещо почна да се облизва, сигурно нещо се беше случило с въздуха в заведението и и беше пресъхнала устата.

Като цяло бъбрехме си за разни неща и по някое време решихме да си ги мерим. Тя ми каза, че като всяка истинска Анджелина Джоли владее перфектно мятане на гюле, стрелба с лък ( сещате се, Амур, стрели, сърца, такива чудесии ), джудо, кеч, карате, магьосничество и забъркване на любовни отвари, тае бо, кунг фу и, разбира се, Кама-сутра. Аз бях определено респектиран! Ноооо, като един истински мъж, за да се разбере кой е по-по-най, с леко пренебрежителен поглед и тон и викам: първо, моите очи са по-хубави от нейните - така е! -, моите устни са дори по-големи от нейните - аха! -, и че дори циците ми са по-големи от нейните! Тя тактично се съгласи, врътна пак една обиколка с очи и каза, че е време да си тръгваме. Пък може да е било и заради чорапите.. Знам ли? Можеш ли ги разбра тия жени?

Даже по едно време ръката и попадна на моето шкембе, аз нали се бях разлял нежно така някакси из половината заведение, и се чу едно “Оооо!” от нейна страна. Сега това многословно женско изречение как се интерпретира: “Оооо! Под тоя голем камък, голем сом ше да дреме?!” или “Оооо! Ооооооо! Ааааа! Еееее! Ехххххх! Язък!”? М?

Както и да е, срещата беше към своя край. Малко така за да се направя на джентълмен, вадя от здравия джоб шепа бонбонки и викам: “Анджи, искаш ли?”, “Да, дай една!”, “Избери си..”. “Ауууу! Избра си единствената зелена!”, и си викам, баси наглата жена, тц тц, какво ли не можеш да очакваш от жените на днешно време?! Идва и вече маршрутката и аз какво направих - не, не беше нарочно, чак толкова злобен не съм - ама тя се задави със зеленото МИ бонбонче. Чак и се насълзиха очите. Докато се прибирах към дома си мислех какво точно значеха тези леко насълзени очи:

- От задавянето ли беше?
- Чорапите?
- “О, пак се прецаках, аман от диваци; добре, че свърши!”
- “Пак ще те видя, но плииййййййз, чорапите, зъбите, никакъв боб и си обуй правилно слиповете!”

И нищо не измислих в крайна сметка. Спах добре. Брад се обади сутринта да ме вдигне, че пак се успах. Ама днес е петък все пак..

И така, това беше. Вкратце. Мисля, че мина долу горе добре. М?

* СМРАД е ‘Сърце Мъжко Разбивам Аз Дайба’;

Technotronic - This Beat Is Technotronic

#08.04: Това е архивирана публикация от стария блог.