Dj Tiesto Power Mix

Ето на какво попаднах в нета преди малко:

” SOFIA MUSIC ENTERPRISES

има удоволствието да вдигнe тежката завеса, криеща заветната в българския календар дата:

17 СЕПТЕМВРИ!

ФЕНОВЕ, ПРИГОТВЕТЕ СЕ ЗА… ДИДЖЕЙ No 1 В СВЕТА

{2003-2005, уточнявам аз..}

Специално за деня на София
17 септември 2008
Зала “Фестивална”

Концертът на световно известния диджей Тиесто на 17 септември ще бъде уникален за България.

Той е част от световното му турне “Elements of Life Tour 2008”. Продукцията за партито на диджей номер едно в света ще бъде грандиозна. Шоуто ще включва невероятна за мащабите на страната озвучителна и осветителна апаратура. За първи път ще бъдат използвани уникални специални ефекти, както и мултимедия с множество екрани.

На електронното супер шоу в София ще има както техно вокали, така и множество атрактивни танцьори. Допълнително ще бъдат обявени и съпорт артистите от българска страна. В столичната зала “Фестивална” ще бъде изградена специална В.И.П. зона за около 2 000 души. Цялата зала ще бъде аранжирана по модел на огромните клубове “Amnesia” и “Privilege” в Ибиса.

Някои от вас вече спечелиха, като се престрашиха и закупиха специалните ваучери от 25 лв. с кодово име “SECRET”. Te ще имат щастливата възможност да се насладят на грандиозното парти на 17 септември!

За всички останали - побързайте да закупите своите БИЛЕТИ!

Билетите за концерта са на цени от 35 до 50 лв.

ПРОДАЖБАТА ИМ СТАРТИРА НА 3 ЮНИ (ВТОРНИК) 2008.

КАКТО ВИНАГИ, СЪВЕТВАМЕ ВСИЧКИ ДА НЕ СИ КУПУВАТ БИЛЕТИ В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ, ТЪЙ КАТО ЕВРОПЕЙСКА ПРАКТИКА Е В ДЕНЯ НА КОНЦЕРТА ТЕ ДА СА ПО-СКЪПИ.”

—

По принцип заради разни друсалки, а и по принцип щото не ми понасят тълпите страня от подобни мероприятия, обаче тва все пак е Tiesto! Не е единствен, но пък е Tiesto! Имам още седмица време за размисъл, ама усещам де ще съм на 17 септември, май май. А ти?

DJ Tiesto - Walking On Clouds

American Party Girls - Part 1 ( Trance Music )

Та тук вътре са:

01 - Nic Chagall - What You Need *
02 - Swen Weber - First Stroke

А в следващия клип има още две убийствени парчета:

01 - Kyau & Albert - Are You Fine *
02 - Welsh - Morphology
03 - Interstate vs Sander van Doorn - Remember The Sun Goes Down
04 - Above & Beyond - Good For Me *

American Party Girls - Part 2 ( Trance Music )

За днес толкова, готина музика и предлетни настроения

Dune - Hardcore Vibes

И така, от 1 юни (де факто, 2 юни) съм на ново работно място. Промяната - макар и да я очаквах - се случи доста изненадващо и бързо. Ето събитията в хронологичен ред:

Preload:

- Миналата година около рождения си ден (т.е преди почти година), преглеждайки Слънчевата революция и транзитите за следващата година, съм си отбелязал, че от юни 2008 до март 2009 ще съм вътре в динамиката на квадратурата между транзитния Уран и рожденото ми Слънце. Квадратурата е напрегнат аспект, който принуждава към действия, т.е определено ще има събития, свързани с 1, 4, 5, 8 и 10 дом или преведено с ключови думи, най-общо: инициатива, дом, удоволствие, хоби, творчество, пари, смърт (метафорично) и започване на нещо ново, обществено положение, призвание.

(Точен падеж на първата квадратура от “примката”: 1 юни 2008; в края на юни Уран е едва на 15′ (1/4º) от градуса на точния падеж и тръгва ретроградно; R-квадратура: 22/23 юли 2008; последна квадратура: 9 март 2009.)

За астрологическата част обаче ще пиша отделно.. просто искам да ви покажа, че съм бил отрано наясно с тенденциите за периода, който тепърва започва.. и колко важно е да имаш правилната мотивация да посрещнеш неизбежната промяна и да се справиш с напрежението, което неименуемо съпътства подобни констелации.

“Най-добрият начин да се справите с квадратурата при транзит или прогресия е да запретнете ръкави и да предприемете действието, подсказано от събитията.” (Бернадет Брейди, “Предсказателна астрология”)

Напомняне:

- Втората половина на януари бях при една жена, която ми гледа на кафе, сериозно гледане беше Имам някъде из телефона си един близо половинчасов разговор. Част от нещата, които ми каза са - според мен “стандартните” - предсказания за нова работа, нов дом и сватба. Тази година. За първото и второто (което на теория е логично следствие от нарасналия доход покрай новата работа) така или иначе знаех, че има заложени линии на развитие.. е, ако точно пък тази година се случи и третото.. не знам, направо сватба ще вдигна! Шегичка

Тази седмица:

- Миналата неделя се завъртях пак покрай BGDev, докато се борех със създаването на собствена семпла CAPTCHA. Някъде около един след полунощ, в понеделник, реших, че трябва да приключа с работата и да си лягам. Обаче, викам си, я дай да видя какво ново във форума.. Минах и през обявите за работа, попаднах на някаква от преди 4 дена, ама предложението беше ок и в понеделник, в 1:08 съм писал кратичко писъмце до фирмата: “Здравейте! Видях ваша обява в BGDev. В сила ли е все още предложението?”.

Обявата:

- Сутринта получих писмо от фирмата, че да, все още е в сила и да изпратя CV.

- Вовчо и CV?! Хаха, аз съм връзкар, бре Досега никога не съм започвал работа след проведено интервю, тази ще е първата. Винаги са ме вземали на работа след разговор с шефа, който е предварително подготвен от моя връзка в съответната фирма - е, връзкар ли съм? :)) А на интервюта съм ходил не на едно и две, и обикновено съм чувал нещо от рода на “Да, ще ви се обадим!”, след което, разбира се, никой не се обажда. Btw, не лъжете, ще ви станат къси краката (и трите) и ще ви пораснат носовете Кажете просто, че няма да я бъде тая и кандидатстващият да е наясно, че трябва да продължи жив и здрав по пътя си..

- На Вовчо обаче очевидно ще му се наложи да си напише CV все пак Ангажира се бързо онлайн профи екип от 5 души за създаване на CV-то и се почва едно: “Я виж тоя вариант?”, “Не, тук го напиши така и така!”, “Това го изтрий!” и т.н. За около час и нещо размени на .doc файла по системата 5 x 5 via Skype се роди едно турбо CV в размер на цели 2 стр.! (Тези петимата ще получат медал, чаша студена вода и потупване по рамото на първа заплата!)

- Пратих CV-то по обед в понеделник. След няма и час получих запитване дали мога да отида на следващия ден на интервю. Мога ли?

- Вторник. Дори си измих зъбите, че се и обръснах, няма как.. не трябва да ги плаша хората още в началото, нали? Интервюто продължи около половин час. Казаха ми, “ще ви се обадим” :)) Кво значение има? Нали поне се сдобих с турбо мега натокано CV с цели 2 стр. размер!

- Сряда, 10:29. Писъмце. “Здравей, ще се радваме да станеш част от нашия екип! Можеш да започнеш подготовката по напускането. [..]” и т.н.

- Напускането отне 2 телефонни разговора по около минута всеки Не се наложи едномесечно предизвестие и т.н., щото е по взаимно съгласие. Така че на 1 юни съм свободен официално и мога да започна новата работа (това беше изискване от страна на новия ми работодател). Даже всъщност за събота и неделя ми остава като надомна работа пак да сглобявам комикси, т.е старата работа си продължава, само че в променени работно време, условия (у дома), заплащане и договорни отношения. Всичко това е много хубаво и се случи така, щото шефът ми е пич!

А сега?

- И сега какво следва: един месец изпитателен срок и живот и здраве, после продължавам. Условията са ок, заплащането е добро, няма как да не съм доволен от създалата се ситуация, нали? Радвам ли се? Радвам се, естествено! След две години опити най-накрая отивам да работя точно това, което ме влече и то профи (не че аз съм профи, а ще имам възможност да работя в среда, която ще ми позволи да стана, хаха), няма как да не се радвам. И все пак, колегите астролози знаят, че квадратурата си е квадратура, че цикълът си е цикъл, а и едва сега започва.. и най-накрая, все пак това е УРАН! Това е възможно най-непредвидимия и трудно предсказуемия астрологичен сигнификатор. Събитията, които гръмовержецът Уран дава са винаги “като гръм от ясно небе”! Така че, ще поживеем, пък ще видим

Post Scriptum:

- Работата като Freelancer несъмнено има много плюсове, обаче и работата във фирма, с екип - също. Хубаво е да се пробва и по двата начина. Ето някои от плюсовете, когато работиш във фирма:

- Работиш си като цяло по твоята част от проекта, при мен в случая, кодирането и “програмирането” на сайта. С неща, които не разбираш и не умееш в достатъчна степен общо взето не се занимаваш: при мен това е дизайнът, Flash, SEO и др. Докато, когато работиш като freelancer изграждането на сайта от нулата до края зависи единствено и само от теб..

- Не се занимаваш пряко с цени и клиенти. След един провален проект за тази година (при написан CMS и започнат сайт - и никакво заплащане) и един неплатен като хората.. не, мерси! По-добре във фирма..

- Заплащането ти е фиксирано и знаеш на какво разчиташ. А не, този месец имам поръчка, пък другия си свиркам (или правя свирки)..

- Работиш в екип! Писах наскоро за офисната скука, нали? Като почнеш да си говориш сам и всяка втора дума ти е “мама ви да еба, майкрософтска” (това по повод на добре известния Microsoft Internet FUCKING Explorer 6, че и 7), няма как да не се запиташ: “абе нямам ли нужда от малко промяна?!”. Имам, разбира се. А колежки? Абе дали ще имам колежки на новото си работно място - как можах да пропусна да попитам, тц тц. Абе Анджито Джоли не и ли писна да го играе актриса?! Тъй като я гледам, става за бранша: добре е от дизайнерска гледна точка, изглежда добре семантично кодирана, функционална е, унаследяема, кво и е? Трябва да я питам

Ами, that’s all folks! Пръц!

York feat. Alaska - Yesterday (Silence)

Кратичко, тананикайки си..

Мислех днес да започна да пиша за Боарон и боаронопатия vs. хомеопатия, във връзка с въпроса, който е в началото на Бг хомеопатични форуми, но ме заринаха с работа, така че се отлага за известно време; доколкото ме познавате - за неопределено.

В to-do листата чакат недовършени “Принцеса Кучка” и “Принц **рвар”, ще почакат, напоследък съм станал един такъв по-дисциплиниран, по-експедитивен, че и сериозен на всичкото отгоре, трудно ми е да се трая.. ама споко, пак ше ме фане лигата, никога не пропуска за дълго

Кво друго, ами бъдете живи и здрави, ***те се на поразия, че да компенсирате тия дето не го правят.. ако не сте женени или обвързани си вържете взаимно връзките на възел за да ви е гадно.. ако пък сте женени се разведете и ме вземете мен за да ви е още по-гадно.. и след рекламния блок - за да ви е хептен гадно -

Реклама: от месец и нещо си имам вече един син (за съжаление не е жълт) сертификат за завършен курс по класическа хомеопатия към Хомеопатично общество, България (VI курс, 2005-2007).. май пропуснах да се похваля официално.. ама пък и не почерпих.. ама също като рекламите и тва е малко безполезно, щот заради законите на непродажните ни политици и една клика хора така или иначе нямам право на легална практика. Край на рекламния блок!

и след рекламния блок - за да ви е хептен гадно - анкеткииииии:

—

Термометър:

Paul van Dyk - Let Go

Христина ми вика: “Обръщай внимание на малките неща!”. Ама аз никога не съм преставал. Например, сега ще ви споделя някои “дребни” неща, които ми се случиха вчера вечерта и днес в началото още на деня:

Вчера вечерта видях тройна дъга!!! Три! Една огромна - никога не бях виждал толкова голяма дъга - “цяла” дъга, по посока Горубляне и Дружба, и две половинки дъги около нея. Страхотна гледка! Снимах я с камерата на телефона, което значи, че снимките надали са станали кой знае колко добри, но все пак е запечатан спомен. Но по-важното е чувството. И не само да обърнеш внимание на това уж дребно нещо, ами и да си благодарен, че си го видял, че си го преживял.

Никога не съм вярвал на материализма, за мен нещата са много по-дълбоки. Приказките са верни. Стига да умееш да ги разбираш. Така както сега ние преминаваме нашата “човешка” степен на Земята и Ангелите бдят персонално над нас, в едно далечно бъдеще, в едно състояние на съзнанието, известно в окултизма като “Бъдещия Юпитер” ние ще сме на ниво Ангели, а “човеци” тогава ще са точно тези Същества, които сега постоянно рисуват и творят около нас. Всеки красиво изваян облак, всяка страховита гръмотевица, всяко едно вълшебно цвете, всичко това е тяхно дело. В приказките са наречени Гноми, Ундини, Силфи и Саламандри, духовете на елементите, които работят в Природата и са навсякъде около нас. Те са един тъжен народ, тъжен, защото не ги забелязваме, не ги зачитаме, не ги признаваме, не вярваме вече в тях. А е достатъчно просто да се спреш за минутка две, да се огледаш, да видиш тези “дребни” неща и да кажеш едно простичко, но искрено “Благодаря!”. Няма начин да не усетиш усмивката им и можеш да си сигурен, че ще ги вземеш със себе си след смъртта и в следващия живот те ще са твои помощници, а не малки “дяволчета”, създаващи проблеми.

След дъгата и размислите за джуджета и феи, дойде следващото “дребно” нещо, на което нямаше как да не обърна внимание, щото станах за миг като огнедишащ Дракон: гаджето на съквартирантката донесъл едни малки чюшлета, ама лютиии, люти ти казвам. Жестоки бяха.

Следващото “дребно” нещо, на което обърнах внимание беше някакво момиче, което се загледа в мен цели 3 секунди, докато се разминавахме на улицата сутринта. Леле как си падам по миньончета, ако знаете, пълнят ми и сърцето, и гащите

После аха седнах на компютъра и ми пращат това парче на Пол ван Дайк. Супер! Слушал съм я много пъти тази песен, но не бях виждал клипа. Точно изгледах клипчето и друга приятелка ми праща по скайпа поредното творение на МарТи. И като ми се е разтопила вече душата Jenfel ме разсмива с това:

“Перем бельото на мъжете си с омекотител, после се чудим защо там отпред е меко!”
Дочут разговор между жени на средна възраст в магазин в Гоце Делчев.

Ех, денят започна готино! Просто обърнах внимание на разни “дребни” неща..

Сега, разбира се, трябва да се бачка упорито, че няма време, ама нищо, после 11 дена почивка. Без нет, без телефон и “Спешно! Спешно!”, без работа, само сън, разходки с племенничката и систър, и четене на любими книги.

Засега планът е да си замина в неделя за Лясковец и да се върна чак на 06.05. Ще видим какво ще излезе в крайна сметка. Добре, че са тия измислени празници Великдена имам предвид, този дето мина преди месец. Ако случайно не знаете, още преди да стане християнски празник, “формулата” за пресмятане кога се пада - щото е подвижен празник - е била винаги една и съща: неделята след първото Пълнолуние след пролетното равноденствие. И датите се повтарят циклично. Та така.. ама това е друга тема. Let go сега, на тръстиката, щото няма време за сладки приказки

Източник на клипчето е www.pimpmywalk.com, Learn How To C Walk. Пълно е с видео (YouTube) tutorial-и. Оправиха ми настроението за деня просто, бурето в мен жестоко се кефи на подобни изпълнения, бахти червеите, не е истина

P.S. Спокойно можете да пропуснете първата рекламна минута на клипчетo и да се насладите директно на C Walk и готиното парче.

P.S. Svejo.net отново ме оправи Т.е, тонуса ми оправи. Влизам аз сутринта за обичайната разходка из “пресата” и виждам някакъв блог на деня, в който си намирам статийка за Tecktonik (tck) стила. Ами просто мерси и на Свежо, и на Семки и бонбонки, че ме просветиха

—

Сега се сетих, че имам в архива от стария блог едно друго готино клипче, долу горе по темата.. я да си го припомним и него:

—

Уф, и още едно готино:

Кажете ми да спра Имам да сглобявам 5 епизод от комикса за Фантаджиро, а аз стоя и гледам “паяци”, тц тц тц

DJ Tiesto feat. Christian Burns - In The Dark

Brain-fag означава умствено изтощение, преумора, означава, че си се престарал и имаш нужда да поспреш, да си поемеш дъх, да си починеш.

Изключих си отново телефона в понеделник, пускам само за малко Skype-a, колкото да пиша нещо на колегата.. на който му трябвам да ми пише писма ебаси, жестоко ме нерви това постоянно звънене, обяснения, чат и прочие щуротии.. Сънувам странни сънища. Гледам в една точка през съмнително голяма част от времето след работа.. пък и работата нещо хич, ама хич не ми спори.

Чувствам се като размазан и съм тотално демотивиран да продължавам да се трудя.. за другите, за себе си.. мислех си тази сутрин, крачейки бавно “нагоре” за работа що за кофти начало на годината и какво трябва да се случи за да оправя нещата.

Е, нямам отговор, ама никакъв.

Предполагам че е и от времето - мразя шибаното пролетно дъждовно време! И много други неща мразя, като се замисля.. а все по-малко обичам. Що така? Къв деба ми е шибания проблем?!

Освен, че съм сам, щото тези, които харесвам не ми отвръщат никога със същото.. освен, че от работата ми иде да се самозаколя.. кой смахнат идиот го е измислил тва шантавото Юги О, мамка му, драйфа ми се вече от тия комикси.. освен, че не си отлепям задника от стола и все бачкам ли бачкам, а не съм се видял в кой знае какви пари!? Освен, че не чувствам да правя каквото и да било както трябва в празния си живот? Освен, че губя с всеки изминал ден мотивацията си да се боря и вече много малко вярвам, че нещата ще се оправят някой ден? Вчера минавам през Южния парк, отивайки към другия офис и гледам някаква двойка се спряла и се мляска на средата на пътеката сладко-сладко. И тях ги мразя! А тва вече е хипер тъпо и означава, че съвсем съм се сдухал.. да мразиш някой друг, щото той е щастлив и има нещо, което на теб по съдба очевидно не ти е отредено.. тва вече си е брутална сдухарщина! Ама освен това, освен всичко това.. къв деба ми е шибания проблем?!

CJ Stone - Be Loved (Short Version)

След като за пореден път слушах Don’t Look Back на CJ Stone, реших, че днес ще работя, вдъхновявайки се от парчетата именно на Andreas Litterscheid.

Ето някои от тях (YouTube):

CJ Stone - Infinity

CJ Stone - Shining Star

CJ Stone feat. Tamara Rhodes - City Lights (Short Version)

CJ Stone feat. Tamara Rhodes - City Light (Long Version)

CJ Stone - In Your Mind

Snap! - Rhythm Is A Dancer (Remixed by CJ Stone)

Преди малко “бг” систър ми прати актуални снимки на едната ми племенничка - на Мишето. Още малко и става на 9 месеца (16.07.2007). Пу-пу-пу на вуйчо грозницата Нямам търпение да дойде “Великденът”, та да го намачкам туй дети

И като нямам за момента с какво друго да ви зарадвам, тъй като от работа не мога да си стигна до почивката (блога т.е), поздравявам ви с една любима песен и ви пускам поредната анкетка

Лека вечер и сладки сънища!

Sureal - You Take My Breath Away

Scooter - I’m Lonely (New Official Music Video)

Понеделник. 05:00. Седмицата започва. С музика и с.. работа. Нищо, че само до преди няколко часа пак си работил, ставаш и продължаваш.

Днес - ако ми остане време и за това - ще поразсъждавам на глас за работохолизма..

—

Свърших най-спешните задачки за деня, сега да си допиша поста.

Заглавието всъщност е съкратено, би трябвало да е “Работохолизмът като бягство от ЖИВОТА”.

За да не стават недоразумения предварително уточнявам за какъв тип работохолизъм говоря. Може би ще ми е най-лесно, ако посоча няколко негови характеристики:

1. Той е нещо към което си пристрастен, не можеш просто така да го оставиш, като обсебен си от него; също като при алкохолизма, например.
2. Той е нещо, коeто убива по-голямата част от времето ти.
3. Той руши здравето или е следствие от неговата липса.
4. Той е нещо, с което компенсираш някаква липса.
5. Той е нещо, което ти дава много добро оправдание за част от проблемите ти.

Сега малко по-подробно.

Подчертавам “убива”! Защото не говоря за работата, с която си изкарваш насъщния, а за онзи непродуктивен “кипеж” и вечна заетост, която не е нищо друго освен компенсация и бягство от живота. По-принцип би трябвало да работиш 8 часа и заплатата да покрива повечето ти нужди, т.е в останалото време би могъл да си почиваш. Дали това се случва при повечето хора в България, или те са малцинство е тема за друг размисъл (имам предвид дали едната заплата стига за преживяване). Приемаме, че по принцип трябва да се почива, нали? Дори и да работиш втора работа, “работа след работа”, както я наричам.. и дори и тя да е задължителна, защото основната заплата ти покрива само наема, сметките и въздуха, който дишаш.. все пак трябва да се почива.

Какво обаче, ако не можеш да си почиваш? Ако гледаш постоянно да си с нещо зает? “О, тази функция не ми харесва, ще я пренапиша!” - не че има 100% необходимост от това занятие точно в момента, ама защо пък не? “Хм, тук дали не може да се добави още една джвикня, видях такава в еди кой си сайт, как ли са я направили? Ахаа, ясно.. май бях чел нещо такова, я пак да зачета” - и два-три часа по-късно.. разбирате ли, трябва да си вечно с нещо ангажиран, да си зает. Не че продуктивността на този тип заетост е много висока, но все пак е нещо, което не можеш да избегнеш, заради дяволчетата вътре в теб, които постоянно те ръчкат, направи това, сега направи онова.. а и времето минава.. прибираш се, сядаш пак зад компютъра, човъркаш сорс кода, делкаш си нещо във Photoshop-a, запъваш някъде, четеш ръководства, учебници, гледаш видео-уроци.. минава полунощ.. приспива ти се, лягаш си, но заспиваш с идеята, че последното, което си правил всъщност можеш да го направиш и по-добре.. и след няколко часа отваряш очи и си казваш, да, ще го променя и ще го направя еди как си. И времето си минава, убиваш го с всяка една вечер.. когато всъщност би било хубаво да излезеш някъде, да правиш нещо различно от това да “работиш”, да премисляш, да умуваш, да планираш, да въздишаш.

Уви, наркотикът е сладък и пристрастяването понякога е жестоко.

Едва ли има нужда да споделям колко нездравословно е това, нали? А защо се случва? Аз разсъждавам така:

Нещата в живота понякога са простички. Първо, животът трябва да има смисъл. Иначе просто не си заслужава да се живее и остават два варианта - или се мяташ някъде отвисоко (под високо имам предвид наистина високо, щото много кофти, ако вземеш, че оцелееш след подобен полет), или почваш да водиш някакъв ден-за-ден “живот”. И ако решиш да го живееш тоя празен живот, а пък не искаш дори пред себе си да си признаеш каква огромна яма зее нейде там в душата ти, да не си признаеш какво ти липсва.. можеш да компенсираш с подобен работохолизъм.

При това тази маска е изключително добре приета от обществото, тя е социално приемлива форма на вегетиране.. ти учиш за изпити, знаеш това, можеш онова, правиш и се заниваш с не знам какво си, ти си мозък, ти изкарваш пари, ти живееш (уж) динамично, не скучаеш (уж), защото си постоянно зает с нещо.. а всъщност животът ти е повече от СКАПАН. И е такъв, защото ти си го направил такъв.

Как се попада в този капан - не знам, не съм много сигурен.

Ходих наскоро при един психотерапевт. Говорихме си. За разни неща, за нещата от живота, за любовта, за разочарованията, за гнева, знаете, обичайните банални теми. Беше ми интересно. Ти нещата си ги знаеш, не научаваш нещо ново, просто имаш шанс да ги видиш в друга перспектива. Да осъзнаеш проблемите. Което не значи, естествено, че имаш ключ за тяхното решаване. Но е крачка в тази посока..

Например, има едно много простичко упражнение, което направих там на място, отнема не повече от 2 минутки - ако ви интересува, мога да го споделя с вас. То показва къде точно си заседнал, какъв е твоят тип капан. Моят се оказа именно “работа, работа и пак работа”.

Как се излиза от този капан - това аз не знам.

Предполагам, че става дума за една от онези магии, които не можеш да развалиш сам, а имаш нужда от помощ отвън, да срещнеш някого..

В крайна сметка аз не съм магьосник.

Аз съм просто работохолик.

И съм пристрастен.

Споделих.

Заради проблем с бутона за гласуване, ето линк към публикацията в Свежо..