
(Това не е каката за която иде реч в двете публикации, пак е от София, но е просто илюстрация, има хубави очи, хаха..)
Продължение на “Тротоарна любов”:
Хм, не я бях виждал мацката дълго време. Тази сутрин се разминахме на кръстовището на Гемето и Охридски. Абе хубавелка е, спор няма, ама една такава нещо начумерена, навъсена и както винаги забързана.. Перфектно би и седяла една чаровна усмивка, ама не би..
Да не би да изтрезнявам?! Да не би NLP-то да дава вече резултат?! Или по-скоро несъзнаваното има нужда от ново забавление, потрива ръце и следи зорко за следваща жертва, за която да се лепна като класически сопол - все пак като член на ОДФС 72+ трябва да си опазя деФствеността поне до 72 години
Какво по-добро за целта от това да се лепваш за безнадеждни субекти за по година, две, че и три?
Може би това си ти?
Ако си мой тип, ако си обвързана сериозно и ако умееш да произнасяш правилно “Нека да бъдем само приятели!” си перфектен кандидат за тази позиция. Заплащането е добро под формата на множество комплименти, цветя, смях и лафче-чат. Побързай! Мястото е само едно и не се освобождава често! Успех
Отговаряшите на условията и решилите да кандидатстват могат да ползват формуляра по-долу..
Tags: глупост, запознанства, любов, мазохист, романтика, случайно, смях, срещи, тротоар

2 коментара
RSS емисия за коментарите към тази публикация
Trackback линк
http://www.vlkomarov.info/blog/2008/05/12/what_a_fool-2/trackback/
12.05.2008 at 15:49
jenfel
Ех, таз любоФ…
Аз пък напоследък все усмихнати лица виждам
12.05.2008 at 15:54
Hamaelleon
Споко, аз пък напоследък почнах сам да си смея - особено, вървейки по улицата.. освен, че си и говоря сам отдавна - отбелязвам напредък т.е