О, и, тва за приятелството: след последното (ми) затапване от страна на представителка от т.нар. нежен пол (май беше януари или февруари т.г., как лети времето обаче) с някакво там бла бла нещо си за някакво си приятелство стил ‘аз та цоцам, пък ти ме гледаш с умиление в очите’.. ами не, отдавна вече съм ги от**** тия със “само приятели”.

И за да те зарадвам и да направя деня ти още по-щастлив да ти призная след като вчера блога се срина и ми загуби вечерта да го оправям (и не е същия вече визуално, ама ме мързи отново да го глася) съм решил, че е финито и че ще му намеря аналог. В смисъл написаното няма да се загуби, ама ще е в друга форма занапред

Та, моят съвет е - сменай блога с микроблога тук: http://www.vlkomarov.info/micro-blog/

P.S. Последно бях на среща на 31 януари. Някъде там февруари ли кога беше последно подарявах и цветя. Струва ми се, че е било в някакъв друг живот. Да не би да съм се излекувал!? Би било чудесно

Нищо де… блог-чето е интересно. Кога ме мързи да бачкам ще си кисна тук четейки интересни размисли. Само да пишеш по-честичко, ама то и без тва нямаш женско, че да те разсейва.

Ти не си падаш по годините на момичето, ти си падаш по детското излъчване да кажем на 20 годишните. Т.е какво търсиш зад тези 20 години?

Не знам дали според “мъжко момиче” като теб мъжете са станали путки, ама в момента и ти се държиш като такава. Пак не обясни докрай това за плувката, защо “в” и защо “извън реалността”, дай малко по-подробно, явно смяташ, че това е проблем, обаче не го споделяш с мен! Кво те ебе, не ме познаваш, не рискуваш нищо, говори направо, трети път няма да те питам
По принцип цифричките са условни, да, подчертах го.. от друга страна как ме виждаш с 18 годишна? Никак. Нямаме общо. Годините са си години, хората се променят, светоусещането също, една жена на 20 иска едно, на 30 - друго, или не е така? Така че, не, имат общо със ситуацията и годините, макар че не са най-важното, естествено. За какви качества говориш?

Махни тогава цифричките и дай да говорим за качества? Годините нямат общо, освен ако не си повърностен…

Обаче какичките между 20 и да кажем 24-25 им се играе. И са си прави. И си играят. А пък аз не искам нещо за седмица или две, което да ми разбие отново сърцето.. т.е разминаваме се в мотивите и целите на връзката. Логично е да не се получава.

Ако прескоча малко по-нагоре, в следващия възрастов диапазон, да кажем, 23 до 26-27, там повечето вече са женени, че и с деца; или просто са със сериозна връзка. Aко пък са сами, това буди въпроси. Същите като този какво прави “мъж на 30, здрав, прав, умен и дръпнал плувката” сам. Не мислиш ли? (Айде де, кажи какво значи “дръпнал плувката”.)

А пък много от връстничките ми, ако са имали преди това връзка и случайно в момента са свободни (вкл. и разведени) са такива цинички (разбираемо) и .. абе де да знам, не съм на една вълна с такива жени в повечето случаи..

Та, не приемай границите и цифричките буквално, всичко това е относително и сякаш схематично, ама аз наистина се чудя дали не съм изтървал влака и къде ми е мястото в този живот.

1. Дискотеки и всякакви заведения е единия вариант.. не мисля, че това е мястото - ако е за нещо бързо и неангажиращо, може би, но аз не търся това.
2. Срещи с приятели - това да, по е за предпочитане.. в моя случай малко не работи - първо, щото излизам рядко по ред причини; второ, щото малко съм изтървал влака, приятелите на приятелите и дори техните приятели вече са обвързани.. о, това е една друга тема.. за това какво би трябвало да търси един мъж около 30-те.
3. Виртуални запознанства (сайтове за запознанства, не интернет по принцип) - това не, имам добри познанства оттам, но не, не работи.. вършеше ми работа докато бях нон стоп 2 години по командировки.. за убиване на време в нескочаем чат, и нищо повече.
4. Социални мероприятия, конференции, семинари, обучения и т.н., това да, макар че аз не съм много социален типаж и много хора на едно място ми действат изнервящо.
5. ???

Не се сещам за друго, ти имаш ли идея? Говорим за ситуация на работещ човек, който не е студент и е приключил с обучението си. Работи в офис, сам, без колеги.

А иначе, ако питаш по принцип къде съм се запознавал.. ами училище, университет, дискотеки, заведения, купони, на улицата, семинари, интернет. Не се сещам за други места.

Тази дето ми е “сипала” е де факто тези, но това сега няма значение, пък и аз нямам лоши чувства към тях (с едно единствено изключение), никой не ми е длъжен да ме харесва, така както аз него, то това не става насила.. или ме харесват, или не ме харесват. Ами тези около 20 (мързи ме сега да ги броя точно) не са ме харесали, може би след някакви си още 10-15 години, след други 20, ще се намери една, която ще ме хареса.. имам предвид взаимно да се харесаме, и още по-точно първо аз да я избера, пък после тя да не бяга прекалено бързо и дълго

Във всичко това няма всъщност като се замисля никакъв проблем, ама никакъв.. в смисъл не може сега всички да сме готини и щастливи, и удовлетворени в някаква степен от връзката/те си, нали? За да осигурим Вселенското равновесие и благоденствие трябва да има и смотани, нещастни самотници тип “класически сополи” (цитирам определението за нашия вид от един блог).. такива дето вместо да цомбят готини цици, реални!, си ги кичат по “шапката” на блога и преглъщат ли преглъщат :))

Единственият проблем в цялата ситуация е моето пусто нетърпение, просто не ми се чака толкова дълго за “точния” човек - искам я тук и сега! Предполагам, че в някакъв момент ще израстна това си детинско нетърпение.

—

FeedReader-а сигнализира, че си пуснала нова публикация в твоя блог, отивам да те чета и там

—

P.S. “И има ли нещо, което не си пробвал, т.е начин който не си пробвал да се запознаваш с жени?” - това не го разбрах?

(Малко е грубичко, ама вече почвам да ти се чудя.)