Brain fag

@jenfel:

Не съм фен на розовия цвят.

До края на света има няколко хилядолетия, но аз не говоря за света, а за себе си.

@Христина:

Да, трябва ми промяна, радикална, ако може при това..

Искам само да ми обясниш нещо. Чувствам, че начинът по който разсъждават жените прекалено често ме вкарва в логически главоблъсканици.

От една страна, всъщност не би трябвало преди определен момент да показваш на една жена, че я харесваш, това е грешно и както моят опит, така и този на други хора го показва недвусмислено. Трябва да го играеш непукист, или мистър чукачев, или господин “мисля-те-ама-не-чак-толкова -че-да-не-мога-да-те-забравя-за-няколко-дена”.

На мен, разбира се, от подобна повърхностност ми се гади. Ако харесваш някого, значи го харесваш, ако не го харесваш - значи не го харесваш, ако имаш чувства - имаш чувства, а не да се лигавиш с некви плоски превземки ала “миличко”, “котенце” и всякакви варианти на подобен цирк. Няма значение колко беди ще ми докара моето “вживяване” и чувствителност, предпочитам да се държа за тях, отколкото да играя нечии чужди роли и да съм в началото един, а после - друг. Щото, помисли малко:

Жените хем не искат да си много чувствителен по “гейски”, не го намират - явно!? - за достатъчно мъжествено.. хем, когато вече имат връзка с някой невживяващ се много-просто ползващ я-дебил тип непукист реват кви били мъжете!? Е какви са мъжете!? Ми такива каквито сте си ги избрали, естествено! Или пък, ако попаднат на някой, който прави грешката да ги изслушва, да се опитва да ги разбере, да им съпортва.. го правят “само приятел” и ако той ги харесва просто му разбиват сърцето. И в крайна сметка излиза, че нито те са щастливи със своите невживяващи се гаджета/мъже, от които постоянно се оплакват - мъжете това, мъжете онова.. нито пък ония другите “мъже” са щастливи.. щото осъзнават, че нежен пол отдавна няма.. станали са просто кучки и се опитват да налагат някакви роли на всички мъже: “всички мъже са ебльовци” (кой го казва?!?!!?), “всички мъже си хвърлят мръсните чорапи на средата на стаята” и т.н., и т.н. се простотии в този дух..

Просто не мога да ви разбера какво искате!? Изяснете се близките години и излезте най-накрая с някакво (разумно по възможност) становище по въпроса. Към момента имам чувството, че си търсите просто някакви клоуни.. в началото да се държи еди как си, да ме лъже, че съм най-хубавата и т.н., да го играе сваляч, непукист, мъжкар и т.н., а в един момент да може да ми бърше сълзите, да ме утешава и въобще да го играе путка.. ту тъй, ту инак, не мога да го схвана това, що за цирк?!

Не знам дали ме разбра..

И за да се изясня, ще те цитирам за да ти покажа какво ме кара да се почесвам и да недоумявам.

От една страна вчера ми пишеш да го играя непукист и всъщност изобщо да не ги вземам насериозно жените: “Нищо повече, не си ги слагай на сърце тия жени и толкова, и да не стане - да не ти пука. Според мен ти много се вживяваш, а не трябва…”.

А миналата седмица си ми написала ето тук това: “Не могат да казват, какво мислят (повечето). Ако нещата се променят и намери друга не казват, правят се на специални и ни правят на глупачки.”.

Т.е хем ме съветваш да не се вживявам, да си го местя редовно от единия в другия крачол.. хем обаче те е яд на мъжете, че не се отнасят сериозно към вас, че си оставят вратички и въобще, че не казват това, което наистина мислят. Обясни, моля! Според мен да казваш на една жена точно какво мислиш може да ти докара повече неприятности, отколкото, ако и казваш точно това, което иска да чуе

Да, чувал съм го това за “точния човек”.
Вярваш ли в това?

Искаш да вярваш или наистина вярваш? Щото има разлика, нали?

Не, по-скоро не вярвам.. мисля, че болшинството от връзките са “просто ей така”, плод на някакъв трудно обясним мазохизъм от страна и на двата пола, с не съвсем подходящи, още по-малко пък “точни” хора.. не че няма и здрави, стабилни връзки, основани на любов, между наистина “точни” хора, но за мен те са приятно изключение, а не правило.

Вярвам, че всеки има право на връзка/и.
Вярвам, че не на всеки обаче му е писано и че самотните хора изобщо не са някакво изключение.
Вярвам, че това има някакво смислено обяснение и че някой ден, ако не аз, то поне някой титан на мисълта и психологията (може би) ще ми обясни защо става така..

Разбираш ли, има нещо страшно сбъркано в цялата тая ситуация с любовите, обаче аз съм толкова тъп в тази област, че изобщо не мога да схвана защо, как и докога. Например, при мен.. аз имам много осезателно усещане, че съм “омагьосан” или “прокълнат” - просто не ми дават никакъв шанс. И за мен това е необяснимо, защото не че съм нещо кой знае какво, ама не съм нито сакат, нито тъп.. и все пак явно нещо не ми достига.. изобщо не мога да се ориентирам, честно.

Познавам и други приятели, мъже и жени, които според мен са си абсолютно тип топ, нищо им няма, и все пак са също като мен сами?! И се мъчат и гърчат също като мен..

Онази история, която чете за последната ми среща.. казах ли ти продължението? Минаха няколко дена, аз питам: Х, ще излизаме ли пак? Оправдания някакви. След няколко дена пак питам, пак оправдания. След ен на брой такива запитвания тя ми каза, ама аз никога не съм ти говорела за излизане! И това беше. Отписах я - длъжен ли съм да продължавам да харесвам някой, който не ме харесва? Не, естествено.. Сега гледам, че си е написала на скайпа “THE LIFE IS ONE BIG, SMELLY SHIT… without love” - как да не се съглася с нея и едновременно с това да не се питам, е какво по дяволите търсиш в крайна сметка?! Какво не ми достигна?

Преди това пък онова момиче, дето споменах индиректно в историята за тротоарната любов - тя пък изобщо не ми даде шанс, просто не пожела да се запознаем, каза ми там онова за ти си бла бла бла, ама само приятел и това е..

Преди нея една друга любима.. остави си гаджето.. смени няколко други за някакъв период от време.. аз съм в ролята на добрия приятел през цялото време, естествено.. и в крайна сметка се ожени пак за онова първото гадже, с което уж не се разбираше.. кажи ми какво да си мисля.. за “точния” човек ли, хаха, друг път.

Преди нея някакво момиче ми разправя колко съм бил сладък и т.н. бла бла близо месец, и в крайна сметка като се върнах в София от поредната дълга командировка (от предишната работа) дори не пожела да излезем. Ама това с темата за сайтовете за запознанства и какво точно правят жените там е друга тема
А съвсем в началото на втория ми престой в София (лятото на 2005) се запознах с едно момиче.. сладки приказки и цуни гуни в парка две вечери подред и после тя избяга в Благоевград, пак приказки за приятелство и ала-бала и толкова.. нещо съм сбъркал явно.. не мога да си го обясня, защо се започва с колко си сладък и чаровен.. а в крайна сметка се случва само едно НИЩО!?

И към тия пет, да прибавя и най-жалкото и абсурдното - някаква си нагласена среща наскоро от страна на една приятелка.. представям си какво си е мислела и се чувствам жалък и смешен.. разни познати и приятелки ми разправят постоянно “ама ти си толкова готин, как не те е лапнала някоя досега”?! А де!? Ама ми го казват само разни “защитени” особи, в смисъл сгаджосани или женени, т.е такива, които като ми го кажат, не рискуват да им скоча :)) Тъпо, тъпо..

Изобщо май е по-добре да си пиша там функциийки, класове и прочие програмистки щуротии, че там поне като направиш грешка и го виждаш веднага (в повечето случаи), че даже ти и обяснява каква точно е грешката вероятно.. а в живота чуваш само тая крилатата фраза за приятелството и ти остава само да си блъскаш главата какво не си направил като хората и/или какво е сбъркано в теб.

Та, на темата, не, не вярвам в тезата за “точния” човек, или по-скоро не и е дошло времето. Защото за да стигнеш до “точния” човек неименуемо минаваш през ен на брой не чак толкова “точни” хора, че даже повечето там си и остават. Е, дека са моите не толкова “точни” гаджета, а? :)) Да не стане накрая като в една комедия, не му помня името на филма, некъв симпатичен шишко се ожени за една наистина готина кака и на сватбата негов приятел му подмята, ама ти си голяма шамандура, да се ожениш за първата дето ти върза, хаха..

Не знам дали ми разбираш, щото аз само си пиша, вече забравих отде тръгнах.. сещаш ли се за приказките там за бившите.. колко разпри и караници заради тях.. Ха! Аз обаче ще съм златен (дали?!) поне в това отношение, щото няма да си имам бивши.. и като добавиш и тва, че съм деФствен.. това дали е изкушаващо, в смисъл дали мога да го ползвам като аргумент “за”, м? :)))

Ама ти вярно с някакви путки се захващаш, къв мъж е тоя, ако няма доблестта да ти го каже?! Никва метaлка не си, щот ако беше щеше да си го наритала отдавна, че и “бившата” му също
Kaкво да ти кажа, естествено, че всеки има неуспехи, но не е нормално да има само неуспехи, щото тогава е изискване на здравата логика да приемеш, че проблемът е в него, а не в другите.. и ако не знаеш какъв точно ти е проблемът става още по-забавно, защото започваш да се въртиш като муха без глава, времето си минава.. и така. Не, не мисля, че е въпрос до критерии, друг е проблемът.. и въобще мислиш ли наистина, че изборът на “подходящи” е нещо рационално?! Ти с главата си ли се влюбваш? Не, нали? Друг е проблемът, не е толкова просто като “въпрос на критерии”, нещата лежат доста по-дълбоко..

Никой, ама никой не попада просто ей така (случайно, уж) в някаква ситуация. Всичко, което ни се случва “отвън” е просто проекция на случващото се “вътре”. Ако имаме проблем, има два начина да го решим: по-трудният и по-краткият е да го осъзнаем и да го решим вътре в себе си; по-разпространеният е да го екстериозираме във външния свят, да го оставим да ни въвлече в някакви ситуации, с едничката цел да си научим урока. Очевидно е, че ако за 15 години - да кажем - се проваляш 20-на пъти, примерно, по-вероятно е проблемът да е в теб, а не във всичките 20, нали? Единственото, което не мога да разбера е в какво точно бъркам.. и за съжаление никоя от тези 20 не е била достатъчно точна да ми каже в прав текст какво точно не ми е наред..

И не, не съм искал да те депресирам, аз просто си разсъждавам на глас

О, и още нещо, депресарският период някой ден ще свърши.. то не остана.. ей го де е, 2010-2011 ще ми вървят едни тригони на Плутон към Венера-Марс съвпада в 7 дом, после пък 2013 Нептун ще прави секстил към този съвпад, няма начин тогава да не се случи чудото - Вовчо ще върже най-накрая връзка :))

Аз ще я обичам, тя ще ме обича, ще си направим едно, две, три кретенчета, и тях много ще си ги обичаме, и ние ще се обичаме, и тя ще е красива, умна, разбрана, с чувство за хумор, ще има 7 литра ефективна белодробна вместимост и ще духа като турбо компресор, аз дотогава ще печеля по 3000-4000 лв на месец, и изобщо всичко ще бъде ок, ей го де е, аха аха да го напипам. На разстояние един студен душ е само!
Я зачети, как да не се разтопи човек като чете такива неща за себе си:

“ХИРОН-ВЕНЕРА: Човекът изявява сексуалните си и чувствени преживявания с детински чар и наивност, което го прави неустоимо привлекателен. [..]“ - четеш ли, неустоимо привлекателен!!! Сега само трябва да си направя една семпла медитацийка от рода на “Вовчо е неустоимо привлекателен!”.. ако я правя сутрин и вечер, по 10 пъти, това прави приблизително 20 х 365 х 4 = 29200 пъти, което смятам ще създаде напълно достатъчнa ментална енергия за да засмуче сакатата и сляпа баба Гица от село Долно Свирково в близкото ми обкръжение като моя съпруга до гроб! Почвам от утре

Да не си го скопила?! :))

Блога е място за размисли, действията са на друго място

—

Не знам ти дали риташ и кого, ама мене тая ситуация с Акисмет и маркирането на всеки твой коментар като спам започва яко да ме изнервя, какво стана с предишното ти IP, с него нямаше такъв проблем?

Да, с това нещата са ок!

Колкото до действията.. аз смятам да му ударя една хубава почивка у дома, без интернет, само с книги и TV, от 26.04 до 06.05. Да избягам за малко така да се каже..

Вчерашното Пълнолуние ми се падаше Лунация по оста Асц (Луна) - Дсц (Слънце) - сега ми е интересно дали през следващия един месец животът ще ми поднесе изненада под формата на среща, запознанство или ново влюбване.. без да се напъвам, просто седейки и наблюдавайки само..

Да, защо? Кое по-точно?

Въртим, сучим, все до размера стигаме, хаха

Имаше един ветеринарномедицински инструмент, ама пусто сега не мога да се сетя как се казваше, ще звънна на един колега да го питам.. та емаскулатор се казва, не че го ползват, ама по принцип е за скопяване на мъжки прасета, има една режеща, и една мачкаща част - как ти звучи, м? Цък тук за снимка..

Като подхванахме темата за действането, почвам да се замислям как да си разширя контактите, “реалните” имам предвид, виртуалните почнах да ги редуцирам значително (сайтовете за запознанства са тотално аут от два месеца, поизчистих скайпа и кюто, не пиша вече по форуми).. никак не ме блазни идеята за разни шумни и задимени заведения, ама май ще трябва да се прежаля.. имаш ли по-добра идея?

Чакай малко, аз не говоря за контакти с цел приятелство.. не търся това.. така че какво значи да ида за няколко дена някъде, къде някъде.. във Варна, например.. е, и като се запозная там с някоя и.. после!? Тц, това не

Имам познати и приятели, с които съм се запознал първо именно в нета, ок са си и тези запознанства.. а че има и такива дето не струват, то и сред “реалните” ги има. Просто жените в сайтовете за запознанства не са там с цел запознанства, до този извод стигнах.. ама вече писах за това по-рано.

Какво значи “дръпнал плувката” - интересен израз?

Тази дето ми е “сипала” е де факто тези, но това сега няма значение, пък и аз нямам лоши чувства към тях (с едно единствено изключение), никой не ми е длъжен да ме харесва, така както аз него, то това не става насила.. или ме харесват, или не ме харесват. Ами тези около 20 (мързи ме сега да ги броя точно) не са ме харесали, може би след някакви си още 10-15 години, след други 20, ще се намери една, която ще ме хареса.. имам предвид взаимно да се харесаме, и още по-точно първо аз да я избера, пък после тя да не бяга прекалено бързо и дълго

Във всичко това няма всъщност като се замисля никакъв проблем, ама никакъв.. в смисъл не може сега всички да сме готини и щастливи, и удовлетворени в някаква степен от връзката/те си, нали? За да осигурим Вселенското равновесие и благоденствие трябва да има и смотани, нещастни самотници тип “класически сополи” (цитирам определението за нашия вид от един блог).. такива дето вместо да цомбят готини цици, реални!, си ги кичат по “шапката” на блога и преглъщат ли преглъщат :))

Единственият проблем в цялата ситуация е моето пусто нетърпение, просто не ми се чака толкова дълго за “точния” човек - искам я тук и сега! Предполагам, че в някакъв момент ще израстна това си детинско нетърпение.

—

FeedReader-а сигнализира, че си пуснала нова публикация в твоя блог, отивам да те чета и там

—

P.S. “И има ли нещо, което не си пробвал, т.е начин който не си пробвал да се запознаваш с жени?” - това не го разбрах?

Чакай да помисля, то да не би да има безкраен избор..

1. Дискотеки и всякакви заведения е единия вариант.. не мисля, че това е мястото - ако е за нещо бързо и неангажиращо, може би, но аз не търся това.
2. Срещи с приятели - това да, по е за предпочитане.. в моя случай малко не работи - първо, щото излизам рядко по ред причини; второ, щото малко съм изтървал влака, приятелите на приятелите и дори техните приятели вече са обвързани.. о, това е една друга тема.. за това какво би трябвало да търси един мъж около 30-те.
3. Виртуални запознанства (сайтове за запознанства, не интернет по принцип) - това не, имам добри познанства оттам, но не, не работи.. вършеше ми работа докато бях нон стоп 2 години по командировки.. за убиване на време в нескочаем чат, и нищо повече.
4. Социални мероприятия, конференции, семинари, обучения и т.н., това да, макар че аз не съм много социален типаж и много хора на едно място ми действат изнервящо.
5. ???

Не се сещам за друго, ти имаш ли идея? Говорим за ситуация на работещ човек, който не е студент и е приключил с обучението си. Работи в офис, сам, без колеги.

А иначе, ако питаш по принцип къде съм се запознавал.. ами училище, университет, дискотеки, заведения, купони, на улицата, семинари, интернет. Не се сещам за други места.

А това за мъж на 30. Не се смей, ама на мен нещата ми изглеждат така. По принцип си падам по по-малки от мен, и то с 5-10 години. Онова момиче от деня Х, сещаш ли се, беше на 20. Повечето, по които съм си падал са били между 1987 до 1981, и една единствена 1978, значи са били от 10 до 4 години по-малки от мен.

Обаче какичките между 20 и да кажем 24-25 им се играе. И са си прави. И си играят. А пък аз не искам нещо за седмица или две, което да ми разбие отново сърцето.. т.е разминаваме се в мотивите и целите на връзката. Логично е да не се получава.

Ако прескоча малко по-нагоре, в следващия възрастов диапазон, да кажем, 23 до 26-27, там повечето вече са женени, че и с деца; или просто са със сериозна връзка. Aко пък са сами, това буди въпроси. Същите като този какво прави “мъж на 30, здрав, прав, умен и дръпнал плувката” сам. Не мислиш ли? (Айде де, кажи какво значи “дръпнал плувката”.)

А пък много от връстничките ми, ако са имали преди това връзка и случайно в момента са свободни (вкл. и разведени) са такива цинички (разбираемо) и .. абе де да знам, не съм на една вълна с такива жени в повечето случаи..

Та, не приемай границите и цифричките буквално, всичко това е относително и сякаш схематично, ама аз наистина се чудя дали не съм изтървал влака и къде ми е мястото в този живот.

Ясно е, че ми куцат социалните контакти, писах вече за това (Работохолизмът като бягство). Затова и питах. Виж, че и ти общо взето нищо не ми каза, екскурзия та екскурзия.

Не знам дали според “мъжко момиче” като теб мъжете са станали путки, ама в момента и ти се държиш като такава. Пак не обясни докрай това за плувката, защо “в” и защо “извън реалността”, дай малко по-подробно, явно смяташ, че това е проблем, обаче не го споделяш с мен! Кво те ебе, не ме познаваш, не рискуваш нищо, говори направо, трети път няма да те питам
По принцип цифричките са условни, да, подчертах го.. от друга страна как ме виждаш с 18 годишна? Никак. Нямаме общо. Годините са си години, хората се променят, светоусещането също, една жена на 20 иска едно, на 30 - друго, или не е така? Така че, не, имат общо със ситуацията и годините, макар че не са най-важното, естествено. За какви качества говориш?

Нямам време да препрочитам цялата публикация и всички коментари, но от април насам нещата се промениха доста. Аз съм се променил най-вече. На друга вълна съм, а жените могат да съжаляват за това, което са изпуснали (кашлюк-кашлюк). Абе слабо ме вълнуват в момента, има доста по-важни неща от това да си губиш времето да им търчиш по задниците

О, и, тва за приятелството: след последното (ми) затапване от страна на представителка от т.нар. нежен пол (май беше януари или февруари т.г., как лети времето обаче) с някакво там бла бла нещо си за някакво си приятелство стил ‘аз та цоцам, пък ти ме гледаш с умиление в очите’.. ами не, отдавна вече съм ги от**** тия със “само приятели”.

И за да те зарадвам и да направя деня ти още по-щастлив да ти призная след като вчера блога се срина и ми загуби вечерта да го оправям (и не е същия вече визуално, ама ме мързи отново да го глася) съм решил, че е финито и че ще му намеря аналог. В смисъл написаното няма да се загуби, ама ще е в друга форма занапред

Та, моят съвет е - сменай блога с микроблога тук: http://www.vlkomarov.info/micro-blog/

P.S. Последно бях на среща на 31 януари. Някъде там февруари ли кога беше последно подарявах и цветя. Струва ми се, че е било в някакъв друг живот. Да не би да съм се излекувал!? Би било чудесно