Най-кратката приказка

Най-кратката и прекрасна приказка:

“Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: “Ще се омъжиш ли за мен?”

И тя отговорила: “Не!!!”

И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял, когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.

Край.”

Това беше пуснато от една приятелка във форума преди почти една година, но си е все така актуално :P Автора не го познавам, ама ако си види тук творбата, да ми се обади, имам да го черпя ;)

P.S. За да не се почувстват принцесите засегнати - сега пък и те - ще кажа и ако речете мога да докажа, че същото може да се напише във вариант с разменени роли. Даже, който иска да пробва (в коментарите или у собственото си блогче).


Tags: , , ,


Красота! :) Но според мен мъжете мечтаят, за някой, който да им прибира чорапките. Да се цупи, когато тръгнат за риба или на бира с приятели. Да ги ревнува от останалите жени и т.н.

Между другото аз лично съм забелязала, че само българинът е способен докато говори с жена да си го намества, без да му пука.

Това, Христина, е защото (както всички българи знаем) бългърката е най-красивата жена на света и докато българинът говори с нея почва да му става… и си го намества, та да му е по-удобно и да може да продължи спокойно интригуващия разговор. Иначе приказката си е супер.

Хм, ето ти и повод да си сложиш още едно бутонче. Освен “свежо”, трябва да имаш и “мухлясало”, защото не само че идеята е стара, ами е и тъпа. Ще ме извиняваш, ама дори и да го напишеш за жените, това пак би важало само за някои жени и само за някои мъже, които обаче са толкова смешно малко, че ми е жал за времето, което ще изхабиш в писане. Знам, че се опитваш да се самоиронизираш, обаче след стотния път вече почва да ти става все по-трудно. Сигурно ти е време за смяна на диетата. Точка по въпроса.

Ха! Сама по себе си приказката е толкова вярна, колкото надали много жени и мъже могат да си представят… друг е въпросът дали не се криеме зад някоя маска пред самото общество, за да не си признаем, че всъщност обичаме да си живеем, хубаво би ни било да имаме и някой до себе си, но какво от това, ако го нямаме - животът би си продължил и ние няма да сме тези, които са направили компромиса, само и само за да бъдат с някой, но ще си останем точно толкова самотни, колкото и преди…, а купонът би си продължил, това дали ще участваш в него или не е въпрос на личен избор.
Не видях никъде познатата ни самоирония. Дали не си сбъркала приказката?

Ми мен проблемът ми е точно, че не видях самоиронията, а откровено заяждане с всички, които всъщност са доволни от своя не-сингъл живот.

Аз дори и заяждане не видях… все пак е една приказка под формата на виц. Трябва ли да го приемаш лично, особено пък, ако се чувстваш доволна от твоя “не-сингъл живот”? Или който и да е друг. Може би нещо от приказката би го правила с удоволствие, ако беше сингълка, м? :))
Не се заяждам.. това е уточнение, за да не го приемеш и него лично.

Ми не знам. Аз съм сингъл :D

А какво станало с прекрасния принц, когато станал на 35 и увиснал, а колежките и приятелките му вече ги праскали младите коняри в обора? От държавни дела вече му се присирало, приятелите му били женени и не им било интересно да се наливат с бира, получил цироза от алкохолизъм, а МАМА я нямало да му събира чорапките? :)
Е… случва се… :)

От тая приказка ми става ясно само едно. Че мъжът ми е принц. Може да прави всичко изброено в приказката без да има никакъв проблем от моя страна.
Това дали значи, че аз съм принцеса?! :)