Тротоарна любов

Не, тя е красива сама по себе си, независимо, че ми напомня за друг човек, когото се опитвам що-годе успешно да изтрия от съзнанието си. Т.е би ми харесала и при други обстоятелства…

Нищо не смятам да правя, това е нелепо.. нали споменах нещичко за някои подобни теми в твоя блог. Просто ми иде да се самопребия, щото се държа като *уй сплескан в тинейджърска възраст.. въздишам по някакви си жени, абе **ал съм ги всичките - насън, само насън :)) - това си е чиста и непоправима загуба на време, крайно време е да се захвана с нещо наистина смислено..

Знам вече каква ще ми е следващата публикация. Или поне някоя от скорошните ;)

Всъщност, замислих се: ако и аз се хвърля с два крака.. само с два т.е, а не с три, кой да оставя?! Щото, ако оставя левия или десния мое да не я оцеля, скачайки.. да залитна някак си неприятно и да си обеля носа или да си цепна и другата вежда.. ако ли пък оставя третия, що ми е да скачам изобщо?! В сложни размисли ме вкара, ХристинО :P :D

Не опитът, а разочарованията ;)

За да не те хулят други представители на т.нар. силен пол, моля ти се недей с това “вас” - кажи просто, че според теб мен ме е страх, стига с тия обобщения..

А иначе не знам дали става дума за страх или е просто от тежестта на обиците.. знаеш, ония обици, дето си ги кичиш на ушите за да ти напомнят.. е, когато станат повечко главата може да се килне на една страна и по тази причина да виждаш света малко по-различно -> различен начин на вземане на решения и въобще по-различен (в смисъл по-трезв, циничен и ироничен; с много малко романтика вече, за съжаление) подход към т.нар. нежен пол. Простичко е..

Не знам как се бяга от негативния опит.

P.S. Това за краката беше шегичка. Всъщност, за да се придържам към фактите, искам да те уверя, че като му е било времето съм скачал достатъчно.. ама се уморяваш просто.. и ме заболя главата.. и за момента май предпочитам да си седя мирно вече и да оставя нещата просто да се случват.. току виж може пък върху мен да скочи някоя кака :P Това в смисъл, че понякога ролите трябва да се сменят, писна ми на шнура все аз да гоня, пу вие гоните сега ;) Пък!

Не, не се обиждам, просто споделяш мнение: който е съгласен го приема, който не е - или пасува, или коментира.

Аз засега просто (ти) сложих тук и там пълен член ;)

За малко по-сериозен коментар - по-късно, след работа..

Та след като прочетох кратката ти, депресираща публикация от вчера направо се чудя сериозно ли да ти отговоря или по-бъзикчийската..

Не знам какво точно влагаш като съдържание в думичката “путки”, пък и слабо ме вълнува, само да ти кажа: не забравяй, че все пак отношенията и случващото се покрай тях зависят и от двете страни. Т.е ако не ти харесва, че мъжете са станали еди какви си, не бързай да хвърляш вината само върху тях - това е най-лесното - може би те са такива, защото другият пол се държи еди как си, нали? И, обратното..

А иначе за “лудостта на младостта”, кво да ти кажа, при всеки сценарият е различен, но някои са типични направо. Например, следният: тича младото момиче (20-23/24) насам-натам, по купони, по дискотеки, еле па, ако е студентка.. сакън да не пропусне нещо.. среща г-н Х, ляга си с него, забременява.. сватби, глупости, щуротии.. и в един момент се оказва вече на 28-30 с некъв абсолютен кретен и лош баща.. и седи и се чуди как се е стигнало до там.. Без да навлизам в подробности, само да ти нахвърлям фрази, които ми се въртят из главата.. “Да би мирно седяло, не би чудо видяло”, “Връзка заради самата връзка - как ли пък не!?” (но е масово, жалко явление), “Луд, луд, ама умeрено луд”, “Не всичко, което блести е злато” и т.н., и т.н. Та в смисъл, ти си лудувай, скачай, ако щеш с 10 крака, гледай само после да не те боли глава до края на сегашния ти живот ;) (Аууу, колко менторски прозвуча, хахаха, абе оди се шлякай с който искаш, гледай само да си отгоре :P)

Какво друго, за “гонещите” каки, че са отчаяни - да, в някои случаи, повечето, е точно така, права си.. написах го ей така.. естествено, че предпочитам аз да гоня, това е нормалното.. просто ми тежи трътката и не мога да догоня кокошките.. и изобщо много ме дразни това за “Ох, дали не бягам много бързо” - да, много бързо бягаш, да, ти, точно ти :))

И накрая, “ти си позволил опитът да промени мирогледа ти” - всеки светоглед се гради на опит, чужд или най-добре личен. Опит, а не идеи и гледни точки, изсмукани от пръстите или паднали някъде от облаците. Ако не го правиш, значи не се учиш от собствените си грешки. И продължаваш да ги правиш. Което е тъпо, защото означава, че не се развиваш. А колкото до “вината” - аз гледам да не работя с подобни категории, не намирам смисъл - аз не казвам, че жените са ми виновни, някъде да съм го написал?! Просто имам кофти опит и си имам вече много наум, нищо повече..

Егати монолога ти дръпнах :)

Фактът, че говориш за “полюси” в поведението и за “мъчене” (”мъча се да бъда по-импулсивна”) показва, че още се луташ; какво здраво има в това днес да си така, утре - инак, от единия полюс, та до другия? Може би истината е в средата? И нещата трябва да си идват естествено, а не с мъчене? Разсъждавам си просто.. май прекалено много се напъваме нещата да се случат еди как си, а всъщност някак си (не знам как) просто трябва да ги оставим да се случват, без значение дали ни харесват или не..

Не е вярно, че многото опит уврежда емоциите - ако опитът е положителен, напротив, той е незаменим и води до там да имаш наистина богат вътрешен живот и да живееш с удоволствие. Ако е негативен, да, трупа се жлъч, която трови и убива, ако не се лекува. Ама да съм казал случайно, че всичко ми е наред?! Кой нормален човек ще си сложи гола цица за хедър на блога?! :))) Ако всичко ми беше наред сега сигурно щях да правя секс с гаджето/жената, щото както и да го погледнеш 10:30 в събота предиобед си е перфектно време за секс с любим човек, нали? После щяхме да излезем на разходка и да знам, че човекът до мен ме обича и мога да му имам доверие, и т.н., и нямаше да съм толкова мнителен и прочие.. да, ама не - тъй като нещата не са у ред, аз седя и псувам шибаните спамъри, които ми заливат форума с булшит глупости, ядосвам се, че не мога да реша един технически проблем за един клиентски сайт, и изобщо гадна съботна сутрин :)

И каква е тая работа, че мъжете били путки? Ми не са, някои от тях са уйове сплескани, ама путки са други едни същества - т.нар. нежен пол ;) Щото това дето ми го описваш за игричките изобщо не е присъщо само на единия пол. Я помисли малко: имам ли право да казвам на една жена, че я харесвам директно (т.е да правя това, което ти искаш от мъжете - да казват каквото мислят)? Би трябвало да имам, ама се оказва, че е абсолютно противопоказно и че това не работи.. ти и (по)казваш, че я харесваш, тя ти се качва на главата.. ти и подаряваш цветя, тя си казва “аха, този е мой”.. ти и показваш, че имаш някакви чувства към нея, а не само сексуални мераци (и по дяволите, що за спекулации с темата за това, че мъжете само искали да спят с вас?! ами аз ако не съм импотентен и ако не съм гей, и ако срещу мен стои жена, която харесвам.. какво сега, на фльонга ли да си го вържа!?), та за чувствата.. а тя ти казва онова покъртително противното “ама не може ли да сме си само приятели?” - ей това е путкенското, ми кажи направо, че съм грозен, или дебел, или беден, или смърдящ, или че харесваш друг уй сплескан, или че си в цикъл, или че просто не те кефя ебаси, кви са тия глупости неземни?!

Та с две думи, оказва се, че за да “свалиш” някое маце/пич, трябва да сложиш не знам колко маски, да се съобразиш с не знам колко социални, културни, поведенчески, религиозни и не знам какви си още условности.. да изречеш не знам колко лъжи.. и може би ще стане.. не знам кой я е измислил тази игра на лъженка между половете и от колко столетия се играе, ама имам чувството, че няма да свърши скоро и и двата пола ще продължават да си се лъжат. Майната му, аз пак си седя без секс в събота в 10:30 и си псувам W3C спецификациите и стандартите, и цялата тая малоумна “браузърна война”, ама това е друга тема.. абе изобщо добре, че е якият бийт на DJX2 по di.fm, че иначе ще почна да си бия главатa в стената след малко :))

Продължението..