Scooter - I’m Lonely (New Official Music Video)

Понеделник. 05:00. Седмицата започва. С музика и с.. работа. Нищо, че само до преди няколко часа пак си работил, ставаш и продължаваш.

Днес - ако ми остане време и за това - ще поразсъждавам на глас за работохолизма..

—

Свърших най-спешните задачки за деня, сега да си допиша поста.

Заглавието всъщност е съкратено, би трябвало да е “Работохолизмът като бягство от ЖИВОТА”.

За да не стават недоразумения предварително уточнявам за какъв тип работохолизъм говоря. Може би ще ми е най-лесно, ако посоча няколко негови характеристики:

1. Той е нещо към което си пристрастен, не можеш просто така да го оставиш, като обсебен си от него; също като при алкохолизма, например.
2. Той е нещо, коeто убива по-голямата част от времето ти.
3. Той руши здравето или е следствие от неговата липса.
4. Той е нещо, с което компенсираш някаква липса.
5. Той е нещо, което ти дава много добро оправдание за част от проблемите ти.

Сега малко по-подробно.

Подчертавам “убива”! Защото не говоря за работата, с която си изкарваш насъщния, а за онзи непродуктивен “кипеж” и вечна заетост, която не е нищо друго освен компенсация и бягство от живота. По-принцип би трябвало да работиш 8 часа и заплатата да покрива повечето ти нужди, т.е в останалото време би могъл да си почиваш. Дали това се случва при повечето хора в България, или те са малцинство е тема за друг размисъл (имам предвид дали едната заплата стига за преживяване). Приемаме, че по принцип трябва да се почива, нали? Дори и да работиш втора работа, “работа след работа”, както я наричам.. и дори и тя да е задължителна, защото основната заплата ти покрива само наема, сметките и въздуха, който дишаш.. все пак трябва да се почива.

Какво обаче, ако не можеш да си почиваш? Ако гледаш постоянно да си с нещо зает? “О, тази функция не ми харесва, ще я пренапиша!” - не че има 100% необходимост от това занятие точно в момента, ама защо пък не? “Хм, тук дали не може да се добави още една джвикня, видях такава в еди кой си сайт, как ли са я направили? Ахаа, ясно.. май бях чел нещо такова, я пак да зачета” - и два-три часа по-късно.. разбирате ли, трябва да си вечно с нещо ангажиран, да си зает. Не че продуктивността на този тип заетост е много висока, но все пак е нещо, което не можеш да избегнеш, заради дяволчетата вътре в теб, които постоянно те ръчкат, направи това, сега направи онова.. а и времето минава.. прибираш се, сядаш пак зад компютъра, човъркаш сорс кода, делкаш си нещо във Photoshop-a, запъваш някъде, четеш ръководства, учебници, гледаш видео-уроци.. минава полунощ.. приспива ти се, лягаш си, но заспиваш с идеята, че последното, което си правил всъщност можеш да го направиш и по-добре.. и след няколко часа отваряш очи и си казваш, да, ще го променя и ще го направя еди как си. И времето си минава, убиваш го с всяка една вечер.. когато всъщност би било хубаво да излезеш някъде, да правиш нещо различно от това да “работиш”, да премисляш, да умуваш, да планираш, да въздишаш.

Уви, наркотикът е сладък и пристрастяването понякога е жестоко.

Едва ли има нужда да споделям колко нездравословно е това, нали? А защо се случва? Аз разсъждавам така:

Нещата в живота понякога са простички. Първо, животът трябва да има смисъл. Иначе просто не си заслужава да се живее и остават два варианта - или се мяташ някъде отвисоко (под високо имам предвид наистина високо, щото много кофти, ако вземеш, че оцелееш след подобен полет), или почваш да водиш някакъв ден-за-ден “живот”. И ако решиш да го живееш тоя празен живот, а пък не искаш дори пред себе си да си признаеш каква огромна яма зее нейде там в душата ти, да не си признаеш какво ти липсва.. можеш да компенсираш с подобен работохолизъм.

При това тази маска е изключително добре приета от обществото, тя е социално приемлива форма на вегетиране.. ти учиш за изпити, знаеш това, можеш онова, правиш и се заниваш с не знам какво си, ти си мозък, ти изкарваш пари, ти живееш (уж) динамично, не скучаеш (уж), защото си постоянно зает с нещо.. а всъщност животът ти е повече от СКАПАН. И е такъв, защото ти си го направил такъв.

Как се попада в този капан - не знам, не съм много сигурен.

Ходих наскоро при един психотерапевт. Говорихме си. За разни неща, за нещата от живота, за любовта, за разочарованията, за гнева, знаете, обичайните банални теми. Беше ми интересно. Ти нещата си ги знаеш, не научаваш нещо ново, просто имаш шанс да ги видиш в друга перспектива. Да осъзнаеш проблемите. Което не значи, естествено, че имаш ключ за тяхното решаване. Но е крачка в тази посока..

Например, има едно много простичко упражнение, което направих там на място, отнема не повече от 2 минутки - ако ви интересува, мога да го споделя с вас. То показва къде точно си заседнал, какъв е твоят тип капан. Моят се оказа именно “работа, работа и пак работа”.

Как се излиза от този капан - това аз не знам.

Предполагам, че става дума за една от онези магии, които не можеш да развалиш сам, а имаш нужда от помощ отвън, да срещнеш някого..

В крайна сметка аз не съм магьосник.

Аз съм просто работохолик.

И съм пристрастен.

Споделих.

Заради проблем с бутона за гласуване, ето линк към публикацията в Свежо..