Затрупал съм се с работа, не ми остава време да седна да драсна два-три реда в новия си блог, пък то, ако знаете колко имам да ви се хваля..

Първата ми малка гордост и повод за искрена радост е, че с общи кликомански усилия докарахме нещата до там, че от сряда т.с. виртуалната ми къщичка вече е СИНЯ. Йеп, хип-хип-ура! Нали знаете, човек започва да се радва и на дребните неща в крайна сметка, какво друго му остава.. Следващата стъпка е да я боядисаме в жълто - нищо работа, некви си там още 750 unique/per day клика: кликай, куме, кликай, кликаааааай ме, кликай бе

Втората ми малка радост е, че най-накрая след два месеца гърч доживях да чуя от едни клиенти, че сайтът вече им харесвал, още малко само имало да се оправят разни неща. Споделих им новата цена. Отговор - все още няма, т.е можем да искаме и искаме да искаме, ама виж, ако трябва да даваме - искаме да не даваме! Нищо ново под Слънцето..

Третата ми малка радост е по повод на къщичка, ама тази другата, реалната, квартирата в случая. Изтече още една година (направих 2 1/2 години в тази квартира, а в София съм вече от 3, брей), логично хазяинът вдига наема, преподписваме договора, и хоп, още 30 лв отгоре на човек за наем. И консумативите спрямо половин година назад са вече почти двойно. А - ха, познайте - 6-месечният изпитател срок на новата работа изтече, пък заплатата си е същата. Т.е, време е за оглеждане за нова работа, но това е друга тема за разговор.. Та повод за радост е не поскъпването на живота, което е логично и неизбежно, а това, че то е причина постоянно да се оглеждаш за нещо ново, за промяна, а промяната е хубаво нещо..

Ами три радости за днес ми стигат, да не се израдвам много, че току виж утре ми се приплаче Споделих.

P.S. И да споделя един виц, който jenfel ми прати по скайпа преди малко:

Прибрал се Змей Горянин късно вечерта, а жена му от вратата:
- Ах, ти!!! Къде скиташ?!? Пак си се наливал с приятели!!! Я ми дъхни!!!
Изобщо - глупава, нелепа смърт…