#1:

28 март 2008, петък at 22:46, kiaraa: Има различни видове анонимност. И аз съм анонимна, но си имам своите причини. Факт е, че и в реалния живот имаме много роли. Просто когато си анонимен е много по-лесно да играеш. И когато в реалността не си задоволен от това, което всъщност си, анонимността се явява спасение. За някои хора…
Това разбира се не важи за сайтовете за запознанства :) Там анонимността ми се струва като избиване на комплекси…

#2:

29 март 2008, събота at 8:03, Hamaelleon: Дефинирай “избиване на комплекси”. Много често я чувам тази фраза, а пък мисля, че повечето хора я използват автоматично, без да се замислят много - какво за теб конкретно значи “избиване на комплекси”?

“И когато в реалността не си задоволен от това, което всъщност си, анонимността се явява спасение.” - привидно да, но само привидно. Аз не вярвам, ако в реалния живот ти липсва задоволеност да откриеш такава виртуално, как пък ще стане това хич не ми е ясно? Тя и анонимността често е привидна, но това е друг въпрос ;)

Като цяло това да си изтрия профилите от всички подобни сайтове беше добра крачка в хубава посока -> повече свободно време, липса на някакъв безумен, нескончаем чат в опит наистина да се запознаеш с някого (нали уж са сайтове за запознанства), по-малко разочарования и нерви покрай излъгани очаквания и т.н., и т.н.

Но пак казвам, че постът в никакъв случай не е критичен, щом ги има тези сайтове, че се и разрастват, значи обслужват някаква ситуация и има нужда от тях. Например, една такава ситуация е ей такива наивни шарани като мен да киснат там с цел да се запознаят с някоя жена.. пък то се оказва, че 80-90% от жените там са ама наистина за нищо, просто за чат в свободното време между два купона, или в момента в който гаджето им не е покрай тях и им е скучно и т.н., вариации. Е логично, че ще се получава само една шитня. В момента в който успееш да го проумееш се изтриваш оттам и намираш други начини за запознанства с нови хора.. по възможност извън “виртуалното”..

#3:

29 март 2008, събота at 9:22, Христина: Поради всичките причини, които посочи никога не съм имала профил в сайт за запознаства.

Но това, което съм наблюдавала е потресаващо. Омъжени жени, търсещи “запознаства с цел” (ясно каква), извратени мъже над 50. Дечица, които се представят за по-големи. Това за мен е проблемът в анонимноста в интернет, никога не знаеш какво ще те изненада.

#4:

29 март 2008, събота at 12:26, Svetlina: wayn.com (where are you now) уж не е сайт за запознанства, но братовчедка ми влиза единствено там и се наложи да се регистрирам. Имат си и инстант месинджър и така си комуникирам с родата в Лондон - ходи ги убеждавай, че не е добра идея…
Та постепенно почнах там да мятам снимчици, да си доразвивам профила…, но това не е ключовото - още преди първата ми снимка взеха да ми пишат разни мъжки индивиди от доста страни - като почнеш от холандски фотографи и свършиш с турци, които ме канят в Истанбул. Питаш ли ме какво ми беше, когато един белгиец с десетина различни профила, но с еднакви аватари, се скъсА да ми пише?
И все пак - пазя си профилчето там, но имам навика да чета нещата само на братовчедката. Останалите сайтове сигурно са поне толкова пошли, така че - не мерси :)

#5:

29 март 2008, събота at 13:52, Hamaelleon: Какво значи пошло, Светлина?
Опиши, с твои думи, плийз :)
—
Аз отивам на разходка и после на гости. Тоя уикенд ще ми е почивен пък, аман вече от работа :( Обаче да знаеш, че и да се забавя с отговора, искам да я разчоплим тази тема :P

#6:

29 март 2008, събота at 13:56, MARFI: Благодаря за референцията към темата за анонимността.

#7:

29 март 2008, събота at 13:57, Hamaelleon: Искам добре да ми се оформи идеята в главата и тогава ще пиша пак. И ще ти се обадя ;)

#8:

29 март 2008, събота at 16:40, Svetlina: Тъкмо се върнах от разходка :)

“Останалите сайтове сигурно са поне толкова пошли…”
Ем, какво не е ясно - имала съм предвид, че дали по замисъл или не сайтовете за познанства и запознанства са се превърнали в интернет публични домове или още по-лошото - място за подигравка с другите?!
Държа да уточня, че по принцип нямам нищо против бардаците или както там искаш да ги наречеш, ама ме дразни начинът, по който това става на тея сайтове…

#9:

30 март 2008, неделя at 0:58, nicole7: Смятам, че е трудно човек да прикрива истинската си същност дълго време и той рано или късно се показва такъв какъвто е. Не ми се е налагало да използвам сайтове за запознанства, но имам много стойностни такива от други сайтове и форуми.
Срещала съм ника Hamaelleon (по памет говоря) преди около година в “Неоген”, където посещавах форумите. Но съм сигурна, че няма нищо общо с теб като индентичност.
Хората в интернет са огледални извадки от истинските в живота. Дали ще смениш сто ника, в крайна сметка човек си остава такъв какъвто е.

Поздравчета от мен и да знаеш- отбивам се ;)

#10:

30 март 2008, неделя at 11:35, valshebna: Има един Хамелеон Феликс в bgdate. Но той определено не се представя за теб. Просто леко се покриват никовете.
Имам много бегъл поглед по отношение сайтовете за запознанства. И то най-вече на Elmaz и Bgdate. И аз смятам, че тези сайтове не са създадени за запознанства. Или потребителите са ги направили такива. Потребността да се представят за това, което искат да изглеждат, да играят различни роли, като че ли надделява. Нуждата в ежедневието да се подтискат съзнателно потребности, които не се толерират в делови или семеен контекст, довежда до “Клуба на анонимните маски”. На това му казват “избиване на комплекси”. Разбира се изразът е шаблонен и се употребява по-скоро като обида. А подтиснати комплекси от преживявания всеки има. И се стреми да компенсира по някакъв начин.
Забелязали ли сте, че в сайтовете за запознанства няма комуникация? Липсва диалогичност. Пространството в тези сайтове е монологично.
Анонимността, влизането в роли, криенето зад маски, поставя общуването на плоскост, която да изключва развиването на отношения. Това е често явления и в ежедневието. Но в сайтовете за запознанства шества на воля.
Сори за дългия коментар. Но смятам, че сайтовете за запознантво са явление, което е малко изследвано, а темата е хем актуална, хем интересна.

#11:

31 март 2008, понеделник at 21:54, jenfel: Абе тия сайтове за запознанства са ебати смешката. Веднъж се регнах и се смях от сърце. Радвам се, че си си намерил приятели оттам, ама я дефинирай “приятел” и колко “добри” са ти станали тия приятели ;)

#12:

2 април 2008, сряда at 11:55, Hamaelleon: Тъй като в момента тече миграция на блога, ще си нося цицата вече у дома, в нов сутиен, та само накратко да коментирам, пък след някой и друг ден още..

@Svetlina: като човек, който е прекарал не един и два часа в тези сайтове искам да ти кажа, че извода за “пошлостта им”, който правиш е прибързан. На предишната работа за 2 години бях може би около година или повече в командировки - 3 месеца в Брюксел, 2 месеца в Слънчев бряг и т.н. През това време част от свободното си време съм го изкарвал в чат и подобни глупости. Пошло ли е това? Всъщност защо се смята, че всички хора в тези сайтове се побират в категориите на чикиджийстващите застаряващи чичковци или невръстни лапетии?! Това е много ограничено! В тези сайтове има и съвсем нормални хора..

@nikole7: Ами не, може и мой профил да е, щото от jobs.neogen.bg продължават да ми пращат разни писма - значи сигурно имам регистрация и там, не помня, ако се сетя случайно за паролата.. да, проверих, аз съм бил, ама не съм го и ползвал.. няма го вече, скрит е (кога ще се научат в тия сайтове да добавят възможност за изтриване на профила!?).

@valshebna: Имах профил и в bgdate, който също не ползвах от години. Но януари месец го изтрих заедно с останалите.

Ей за ей това съм абсолютно съгласен, много добре написано: “На това му казват “избиване на комплекси”. Разбира се изразът е шаблонен и се употребява по-скоро като обида. А подтиснати комплекси от преживявания всеки има. И се стреми да компенсира по някакъв начин.”

@jenfel: Имам хора, които са ми не просто познати, а наистина приятели, от онези помагащите, вземащите те насериозно и споделящи.. с които съм се запознал именно в такива сайтове - броят се на пръсти, но ги имам. И си държа на тях. За мен няма никакво значение къде и как съм се запознал с един човек, важно е после какво се случва, не мислиш ли?