Така както няма класическа логика и нова логика, а има просто логика (формална логика, Аристотел и там някъде), така няма и такова нещо като класическа хомеопатия и нова хомеопатия, нито пък разните там френски и английски, и индийски, и австрийски и не знам какви още школи.

Има само една наука хомеопатия, подчинена на определен сбор от принципи и закони, водещи своето начало от бащата на хомеопатията, Самуел Ханеман.

Съответно, терапия, която не се подчинява на тези принципи не е хомеопатия - толкова е просто.

Така че определението “класическа” се налага да се слага отпред - за съжаление - за да се разгрaничи по някакъв начин от комерсиални, привидно хомеопатични вариации, а иначе си е просто хомеопатия.

В самата хомеопатия може да се говори за отделни течения, заради разликите в V (Кент) и VI издание на Органона (LM потенции) и т.н., разни неща от кухнята на хомеопатията, но все пак всички те се подчиняват на основните принципи, за подобието, за единственото лекарство и т.н.

По тази причина накратко се говори за хомеопатия и за боаронопатия (една думичка, която въведох в моя речник преди година и нещо); когато колеги разговарят по между си те казват просто хомеопатия, а не класическа хомеопатия.

Коректно спрямо пациентите е винаги да се уточнява дали става дума за “класическа хомеопатия” или за “хомеопатия, преподавана на лекари от Боарон”. Защото има съществени разлики! При боаронопатията се работи с комбинирани (комплексни) препарати и са често явление прескрипции с по 5-10, дори 15 хомеопатични лекарства в даден момент. Това е един абсурд! Според мен и колеги хомеопати това е чисто и просто псевдохомеопатия.

Разбира се, това е едно от възможните мнения по въпроса. Но е добре то да се знае. Добре е пациентите да са наясно как точно биват лекувани. Още по-добре е - в името на истината -, когато изказват мнение за хомеопатията да уточняват с каква точно хомеопатия са се лекували. Защото върху хомеопатията има хвърлена достатъчно кал точно от такива пациенти - редовно може да се чуе нещо от рода на:

“Аз ходих при един лекар-хомеопат и той ми изписа 4 хомеопатични лекарства. Каза ми да вземам от едното сутрин, от другото - вечер. Третото - в сряда по обед, а четвъртото - веднъж в месеца. Само че нищо не се случи. Явно хомеопатията не работи..”

И след това подобни мнения за “хомеопатията” се тиражират папагалската като грозни изцепки в жълтата преса. Това горното не е никаква хомеопатия в “класически” смисъл. Това е просто една медицинска схема, която се базира по-скоро на финансовите интереси на една голяма фармацевтична компания - в случая Боарон -, а не толкова на хомеопатичната философия.

Една терапия е хомеопатична не поради факта, че използва хомеопатични лекарства, а според това КАК ги използва!

Подобно е положението с т.нар. комбинирани препарати (хомеопатични бози на жаргон):

“Аз давах на малкия някакви хомеопатични капки на д-р Тайс, но те не му помогнаха и се наложи да го лекуваме с обичайните лекарства..”

И като погледнеш какво има в тези уж хомеопатични капки - свят да ти се завие. Иди обаче после обяснявай колко далече е подобно лечение (и по-често самолечение) от хомеопатията.

Така че, моля ви, уточнявайте как сте се лекували с хомеопатия, преди да я коментирате категорично. Това, че сте изрекли лъжа поради слаба информираност не прави лъжата по-малка лъжа, нали? И името на хомеопатията страда от всичко това!

P.S. Без никакво притеснение можете да препитвате вашите хомеопати: питайте ги за закона на Херинг, питайте ги за Органона и за хомеопатичната философия.. четете и сверявайте. Бъдете максимално информирани с какво и при кого се лекувате, и бъдете внимателни и по възможност обективни, когато давате мнение за хомеопатията. Благодаря ви предварително, ако решите да последвате съвета ми!

P.S. 2 Тази публикация представлява разширен мой постинг в един форум от пролетта на 2007. Публикувам я днес и тук, заради появата на един блог, който претендира да е “блог за хомеопатия”.

Аз ще чета с интерес публикациите на д-р Валя Асенова, авторката на блога, но все пак е добре тези неща да се уточняват, за да няма после неприятни недоразумения. В отговор на молбата ми да уточни, че все пак става дума за хомеопатия, така както я разбира един боаронски възпитаник, тя казва, че:

“Обяснимо и коректно - в блога са включени само неща, официално възприети в БГ медицинското законодателство и във вариант, който ще бъде най-полезен за пациентите.”

Ок, приемам това мнение спокойно, надявам се вие също да подходите така към моето. Законодателството не е константа, особено в БГ, а колкото до пациентите: нека те да бъдат добре информирани и сами да преценят кое как..

#10.06: Това е архивирана публикация от стария блог.

Знам за тази лунна диета от Иван Станчев ( лека му пръст ), беше я споменал по някакъв повод преди 7-8 години. Не знам дали е негова оригинална идея и какви са точно основанията за това, диетата да е точно такава, но факт е, че знам всичко това от него..

Ако сте родени по Новолуние или ако Луната се приближава към фаза Новолуние ( т.е съвпад със Слънцето ) - гладувате един път месечно, в деня на Новолунието.

Ако сте родени по Пълнолуние или ако Луната се приближава към фаза Пълнолуние ( т.е опозиция със Слънцето ) - гладувате и на Новолуние, и на Пълнолуние.

Т.е в самия ден на падежа на съответната фаза - само водичка.

Преди години бях я пробвал тази диета.. иска се постоянство обаче, и разбира се, дали ще има ефект от нея зависи и от това, какво правите през останалото време, когато не гладувате Но ефект има.. проверено е!

—

Вчера беше Новолуние, че и частично Слънчево затъмнение във Водолей. Чудех се дали ще остискам целия ден, ама се оказа, че не съм загубил тренинг. Не е толкова страшно. Въпросът е да удържиш скрибуцането на стомаха по обед и привечер.. Та така, ще видя дали и този път ще има ефект диетата..

Дати на следващи Новолуния и Пълнолуния:

21.02 - Пълнолуние
07.03 - Новолуние
21.03 - Пълнолуние
06.04 - Новолуние
20.04 - Пълнолуние
05.05 - Новолуние

P.S. 18.05.2008: Продължението - датите до края на 20008;

Последните две дати на мен лично ми се падат Лунации - винаги е хубаво в такива моменти човек да се занимава с други неща, а не с претоварване на организма с храна.. Не вярвам в обобщенията, защото всеки човек е различен. Така че бих взел сериозно под внимание само диета, която е колкото се може по-индивидуализирана..

#05.04: Това е архивирана публикация от стария блог.

Technotronic - Get Up! (Before The Night Is Over)

Защо Technotronic ли? Ами защото вчера вечерта в едно малко столично заведение ехтеше точно старият, но як Technotronic бийт, та затова. Бил съм някъде на около 11-12-13 години, когато това беше хитова музика. Сещате се, начало на едни такива емоционални протуберанси в подрастващия организъм, първи въздишки, първи …, такива неща Защо се сещам за това точно сега ли? Ми щото вчера бях на среща.

Вовчо и среща?!

Ха!
Ха!
Ха!

Да бе, честно Дори май мина долу горе добре, в смисъл, че Анджито оцеля до края
Анджито?
Да бе, Анджито, Анджелина Джоли. Какво? Защо не вярвате? Нали вече писах, че ще я срещна, я бързо да преговорите, а аз през това време пестеливо, но точно да опиша как премина вчерашния ден Х.

Сутринта беше напрегната. Първо някой звъня на пожар на домашния, но аха да се добера до него и затвори. Кофти номер. Оказа се, че са ми спрели и мобилния. Аз бегом към банкомата. Банкоматът писка “Я ми го подръж за малко!”. Аз псува. Аз отива на работа. Трудя се, трудя се, заболява ме главата. Не от работа, естествено. От Бу, Фльор (СуФльорГкх) и бг мама булшит тъпотии. Тва - друга история. Къш оттук. Става следобед. Аз тичам за заплата. Плащам телефона. Вече съм в ефир. Ура! Главата продължава да ме цепи. Аз дий с каручката към вкъщи. Минавам два пъти на червено.

Влитам у дома и трескаво започвам да мисля кое по-напред. Така, брадата остава, щото Анджи си ме харесва и така. Зъби? Не! Няма време! Къпане? Не! Днес не е 1-во число.. Утре. Чорапи? Какво за тях? Носът както винаги ми е полузапушен, но.. не знам.. мисля, че са ок.. не помня кога последно ги сменях, но на кой му пука, аз съм мъж зает, над тия неща съм, не мога да си ангажирам вниманието с такива дреболии.

Позаглаждам косъма, потупвам шкембето и хуквам. Обаче, връщат ме аха на вратата по работа. Кой? Брад Пит, естествено.. До срещата остават некви си 15 минути. Ако трябва, да уточня още веднъж, че живея в София и то не в центъра ( каквото и да значи “център” в София ). Аз звъня. Анджи ми затваря. Ауууу, каква съм тутка Дий, конче, диййй! Разминаваме се на Цариградско с бат Бойко. Онуй ми вика: “Ееей, мангал с мангал, дека си се юрнал с тая каручка бре, диване?!”. Викам му, “Батенце, срещичка, туй онуй, нема как!”. “Аааа, бегай тогава!”. Бегам де, бегам.

Наближавам мястото. Нещо свети. Свети не, ами направо блести! Аз телефонирцикам. Викам: “Анджи, ма, сложи черните цайси, ма, народът тука ша получи слънчев удар посред зима, ма!”. Слага си тя цайсатките тип мацка-трепач агент на СМРАД * и аз вече смъкнал още 10 кила от тичане ( другите 10 ги смъкнах по между другото през деня, нерви, без обяд, такива неща, знаете как е ), такъв един елегантце, зализан, мазен и леко секси запотен.. божееее, дали не си обух слиповете наопаки.. виждам едно красиво, младо девойче и.. онемявам..

Разбира се, като фон на срещата беше моето огромно притеснение, ноооо аз съм пич, раздавах го така леко лежерно полусвлякъл се под масата и културно разплул се до Анджито. Мисля, че тя така и не разбра моето притеснение за това дали съм си обул правилно слиповете. Аз съм хитър бе. Гледам я в очите красиви, пък тя срамежливо свежда поглед и.. ми вижда обувките. На които аз предвидливо още онзи ден съм сложил еднакъв цвят вързанки. И ги поразпънах малко, да са като 48 номер. Сещате се, а? Корелация между номера на обувките и дължината на.. мозъчните гънки.

Анджито хихика, върти кокетно очи, когато я погледна и се приближа да и кажа нещо по-отблизо. Едва ли има нещо общо с това, че не си измих зъбите, нали?

По едно време реших, че съм направил голяма грешка! Какво седя и се притеснявам каква е ситуацията с гащите: трябваше направо гол да дойда. Все пак, винаги готов! Ама пък шлиферът беше на химическо, че с обикновен сапун едни бели петна хич не щат да се махат, тяхната кожа.. а и дали е добре още в началото да разкривам моята прекрасна ексхибиционистична натура?! М?

Та така, седим си ние с Анджито, лафим си за футбол, коли и секс Брад Пит ( за какво друго би могъл да говори един истински мъж!? ), ама аха почнех да говоря за Брад Пит и то диванчето нещо лекинко се понадигаше.. та сменяхме темата, че тя почваше да ме гледа с крайчето на окото с поглед тип луда-съм-от-ревност.

То диванчето и още няколко пъти се надигна, ама по-друг повод. Не знам дали му е тук мястото, ама аз да си споделя все пак де. Тия дни яко бобена диета у дома, та имайки предвид, че музиката така или иначе ще поеме и омекоти тътнежа, изстрелях една две ракети тип заведението-изведнъж-се-изпразни. Сервитьорката се поогледа леко с уплах и попита бармана: “Бате, земетресение нещо или кво..?” Аз, естествено, ни лук ял, ни лук мирисал, само малко се притесних да не е прекалено широка дупката, която направих в тапицерията.. Анджито нещо почна да се облизва, сигурно нещо се беше случило с въздуха в заведението и и беше пресъхнала устата.

Като цяло бъбрехме си за разни неща и по някое време решихме да си ги мерим. Тя ми каза, че като всяка истинска Анджелина Джоли владее перфектно мятане на гюле, стрелба с лък ( сещате се, Амур, стрели, сърца, такива чудесии ), джудо, кеч, карате, магьосничество и забъркване на любовни отвари, тае бо, кунг фу и, разбира се, Кама-сутра. Аз бях определено респектиран! Ноооо, като един истински мъж, за да се разбере кой е по-по-най, с леко пренебрежителен поглед и тон и викам: първо, моите очи са по-хубави от нейните - така е! -, моите устни са дори по-големи от нейните - аха! -, и че дори циците ми са по-големи от нейните! Тя тактично се съгласи, врътна пак една обиколка с очи и каза, че е време да си тръгваме. Пък може да е било и заради чорапите.. Знам ли? Можеш ли ги разбра тия жени?

Даже по едно време ръката и попадна на моето шкембе, аз нали се бях разлял нежно така някакси из половината заведение, и се чу едно “Оооо!” от нейна страна. Сега това многословно женско изречение как се интерпретира: “Оооо! Под тоя голем камък, голем сом ше да дреме?!” или “Оооо! Ооооооо! Ааааа! Еееее! Ехххххх! Язък!”? М?

Както и да е, срещата беше към своя край. Малко така за да се направя на джентълмен, вадя от здравия джоб шепа бонбонки и викам: “Анджи, искаш ли?”, “Да, дай една!”, “Избери си..”. “Ауууу! Избра си единствената зелена!”, и си викам, баси наглата жена, тц тц, какво ли не можеш да очакваш от жените на днешно време?! Идва и вече маршрутката и аз какво направих - не, не беше нарочно, чак толкова злобен не съм - ама тя се задави със зеленото МИ бонбонче. Чак и се насълзиха очите. Докато се прибирах към дома си мислех какво точно значеха тези леко насълзени очи:

- От задавянето ли беше?
- Чорапите?
- “О, пак се прецаках, аман от диваци; добре, че свърши!”
- “Пак ще те видя, но плииййййййз, чорапите, зъбите, никакъв боб и си обуй правилно слиповете!”

И нищо не измислих в крайна сметка. Спах добре. Брад се обади сутринта да ме вдигне, че пак се успах. Ама днес е петък все пак..

И така, това беше. Вкратце. Мисля, че мина долу горе добре. М?

* СМРАД е ‘Сърце Мъжко Разбивам Аз Дайба’;

Technotronic - This Beat Is Technotronic

#08.04: Това е архивирана публикация от стария блог.