Technotronic - Get Up! (Before The Night Is Over)

Защо Technotronic ли? Ами защото вчера вечерта в едно малко столично заведение ехтеше точно старият, но як Technotronic бийт, та затова. Бил съм някъде на около 11-12-13 години, когато това беше хитова музика. Сещате се, начало на едни такива емоционални протуберанси в подрастващия организъм, първи въздишки, първи …, такива неща Защо се сещам за това точно сега ли? Ми щото вчера бях на среща.

Вовчо и среща?!

Ха!
Ха!
Ха!

Да бе, честно Дори май мина долу горе добре, в смисъл, че Анджито оцеля до края
Анджито?
Да бе, Анджито, Анджелина Джоли. Какво? Защо не вярвате? Нали вече писах, че ще я срещна, я бързо да преговорите, а аз през това време пестеливо, но точно да опиша как премина вчерашния ден Х.

Сутринта беше напрегната. Първо някой звъня на пожар на домашния, но аха да се добера до него и затвори. Кофти номер. Оказа се, че са ми спрели и мобилния. Аз бегом към банкомата. Банкоматът писка “Я ми го подръж за малко!”. Аз псува. Аз отива на работа. Трудя се, трудя се, заболява ме главата. Не от работа, естествено. От Бу, Фльор (СуФльорГкх) и бг мама булшит тъпотии. Тва - друга история. Къш оттук. Става следобед. Аз тичам за заплата. Плащам телефона. Вече съм в ефир. Ура! Главата продължава да ме цепи. Аз дий с каручката към вкъщи. Минавам два пъти на червено.

Влитам у дома и трескаво започвам да мисля кое по-напред. Така, брадата остава, щото Анджи си ме харесва и така. Зъби? Не! Няма време! Къпане? Не! Днес не е 1-во число.. Утре. Чорапи? Какво за тях? Носът както винаги ми е полузапушен, но.. не знам.. мисля, че са ок.. не помня кога последно ги сменях, но на кой му пука, аз съм мъж зает, над тия неща съм, не мога да си ангажирам вниманието с такива дреболии.

Позаглаждам косъма, потупвам шкембето и хуквам. Обаче, връщат ме аха на вратата по работа. Кой? Брад Пит, естествено.. До срещата остават некви си 15 минути. Ако трябва, да уточня още веднъж, че живея в София и то не в центъра ( каквото и да значи “център” в София ). Аз звъня. Анджи ми затваря. Ауууу, каква съм тутка Дий, конче, диййй! Разминаваме се на Цариградско с бат Бойко. Онуй ми вика: “Ееей, мангал с мангал, дека си се юрнал с тая каручка бре, диване?!”. Викам му, “Батенце, срещичка, туй онуй, нема как!”. “Аааа, бегай тогава!”. Бегам де, бегам.

Наближавам мястото. Нещо свети. Свети не, ами направо блести! Аз телефонирцикам. Викам: “Анджи, ма, сложи черните цайси, ма, народът тука ша получи слънчев удар посред зима, ма!”. Слага си тя цайсатките тип мацка-трепач агент на СМРАД * и аз вече смъкнал още 10 кила от тичане ( другите 10 ги смъкнах по между другото през деня, нерви, без обяд, такива неща, знаете как е ), такъв един елегантце, зализан, мазен и леко секси запотен.. божееее, дали не си обух слиповете наопаки.. виждам едно красиво, младо девойче и.. онемявам..

Разбира се, като фон на срещата беше моето огромно притеснение, ноооо аз съм пич, раздавах го така леко лежерно полусвлякъл се под масата и културно разплул се до Анджито. Мисля, че тя така и не разбра моето притеснение за това дали съм си обул правилно слиповете. Аз съм хитър бе. Гледам я в очите красиви, пък тя срамежливо свежда поглед и.. ми вижда обувките. На които аз предвидливо още онзи ден съм сложил еднакъв цвят вързанки. И ги поразпънах малко, да са като 48 номер. Сещате се, а? Корелация между номера на обувките и дължината на.. мозъчните гънки.

Анджито хихика, върти кокетно очи, когато я погледна и се приближа да и кажа нещо по-отблизо. Едва ли има нещо общо с това, че не си измих зъбите, нали?

По едно време реших, че съм направил голяма грешка! Какво седя и се притеснявам каква е ситуацията с гащите: трябваше направо гол да дойда. Все пак, винаги готов! Ама пък шлиферът беше на химическо, че с обикновен сапун едни бели петна хич не щат да се махат, тяхната кожа.. а и дали е добре още в началото да разкривам моята прекрасна ексхибиционистична натура?! М?

Та така, седим си ние с Анджито, лафим си за футбол, коли и секс Брад Пит ( за какво друго би могъл да говори един истински мъж!? ), ама аха почнех да говоря за Брад Пит и то диванчето нещо лекинко се понадигаше.. та сменяхме темата, че тя почваше да ме гледа с крайчето на окото с поглед тип луда-съм-от-ревност.

То диванчето и още няколко пъти се надигна, ама по-друг повод. Не знам дали му е тук мястото, ама аз да си споделя все пак де. Тия дни яко бобена диета у дома, та имайки предвид, че музиката така или иначе ще поеме и омекоти тътнежа, изстрелях една две ракети тип заведението-изведнъж-се-изпразни. Сервитьорката се поогледа леко с уплах и попита бармана: “Бате, земетресение нещо или кво..?” Аз, естествено, ни лук ял, ни лук мирисал, само малко се притесних да не е прекалено широка дупката, която направих в тапицерията.. Анджито нещо почна да се облизва, сигурно нещо се беше случило с въздуха в заведението и и беше пресъхнала устата.

Като цяло бъбрехме си за разни неща и по някое време решихме да си ги мерим. Тя ми каза, че като всяка истинска Анджелина Джоли владее перфектно мятане на гюле, стрелба с лък ( сещате се, Амур, стрели, сърца, такива чудесии ), джудо, кеч, карате, магьосничество и забъркване на любовни отвари, тае бо, кунг фу и, разбира се, Кама-сутра. Аз бях определено респектиран! Ноооо, като един истински мъж, за да се разбере кой е по-по-най, с леко пренебрежителен поглед и тон и викам: първо, моите очи са по-хубави от нейните - така е! -, моите устни са дори по-големи от нейните - аха! -, и че дори циците ми са по-големи от нейните! Тя тактично се съгласи, врътна пак една обиколка с очи и каза, че е време да си тръгваме. Пък може да е било и заради чорапите.. Знам ли? Можеш ли ги разбра тия жени?

Даже по едно време ръката и попадна на моето шкембе, аз нали се бях разлял нежно така някакси из половината заведение, и се чу едно “Оооо!” от нейна страна. Сега това многословно женско изречение как се интерпретира: “Оооо! Под тоя голем камък, голем сом ше да дреме?!” или “Оооо! Ооооооо! Ааааа! Еееее! Ехххххх! Язък!”? М?

Както и да е, срещата беше към своя край. Малко така за да се направя на джентълмен, вадя от здравия джоб шепа бонбонки и викам: “Анджи, искаш ли?”, “Да, дай една!”, “Избери си..”. “Ауууу! Избра си единствената зелена!”, и си викам, баси наглата жена, тц тц, какво ли не можеш да очакваш от жените на днешно време?! Идва и вече маршрутката и аз какво направих - не, не беше нарочно, чак толкова злобен не съм - ама тя се задави със зеленото МИ бонбонче. Чак и се насълзиха очите. Докато се прибирах към дома си мислех какво точно значеха тези леко насълзени очи:

- От задавянето ли беше?
- Чорапите?
- “О, пак се прецаках, аман от диваци; добре, че свърши!”
- “Пак ще те видя, но плииййййййз, чорапите, зъбите, никакъв боб и си обуй правилно слиповете!”

И нищо не измислих в крайна сметка. Спах добре. Брад се обади сутринта да ме вдигне, че пак се успах. Ама днес е петък все пак..

И така, това беше. Вкратце. Мисля, че мина долу горе добре. М?

* СМРАД е ‘Сърце Мъжко Разбивам Аз Дайба’;

Technotronic - This Beat Is Technotronic

#08.04: Това е архивирана публикация от стария блог.